Арчибалд Кронин - Песен за петаче

Не знам съвсем точно до какви интелектуални резултати достигнах благодарение на моите усилия — въпреки че въображението ми кипеше от трескаво оживени картини, сред които блуждаех с часове, изпаднал в транс — но затова пък физическите резултати бяха налице. Очите ми се зачервиха и започнаха да смъдят, имах главоболие, доразвило се от постоянно разтягане на жилите на врата ми, а когато спях, обръщах цялото легло наопаки от непрекъснатото въртене и мятане. Въпреки това, макар че не трябваше, продължавах да упорствам в начинанието си, защото просто не можех да се откажа — толкова силно бях хванат в прегръдките на опияняващата страст.

Една събота през месец март, когато първите бледи лъчи на пролетното слънце се бяха проврели плахо в стаята, аз погледнах нагоре с размътен поглед, както се бях излегнал по корем на пода. Госпожица Гревил ме наблюдаваше отвратено.

— Така няма да се разберем, Керъл.

— За кое, госпожице Гревил?

— За това, че си заприличал на книжен червей. Не виждаш ли, че слънцето се е показало навън? Къде отиде моята спартанска младост?

— Е да, но е толкова интересно, госпожице Гревил. Току-що господин Джоръкс затъна в тресавището.

Тя леко поомекна.

— Интересно е това, което става с Джоръкс, нали? Както и с Джеймс Пиг. И все пак трябва да имаш мярка, Керъл.

И тя излезе. Почувствал се облекчен, аз се присъединих към господин Джоръкс в неговото преследване на коня му.

Но тъкмо се бях настанил удобно за следобедното си четене, и тя се появи отново.

— Пазиш ли все още онази топка, дето ти я дадох?

— Да. — В действителност въобще не я бях ползвал. — В стаята ми е, в едно чекмедже.

— Донеси я — заповяда тя.

Подчиних се с голяма неохота, след което, докато тя ме извеждаше на двора, вътрешно се примирих. В далечния край на поляната бяха забити три пръчки за крикет, а четвърта стоеше в края на къщата и върху нея бе подпряна една бухалка. Приближавайки към нея, госпожица Гревил взе бухалката в ръце и я размаха.

— Това нещо сега е твое, Керъл. Постарай се да я държиш винаги добре намазана. И запомни, само с чисто ленено масло.

След като взех бухалката, тя свали дългата си жилетка и с делови движения започна да навива ръкавите на блузата си, разкривайки неочаквано пред мен своите мускулести ръце, подобни на прасците й. После мълчаливо протегна длан и аз поставих топката върху нея — действие, което след време използвах като доказателство в подкрепа на претенциите си, че моята крикет кариера е започнала с топка, използвана на лондонското игрище „Лордс“ по време на мач между отборите на Итън и Хароу.

Междувременно бях отведен до моето място пред вратичката на батсмана. И макар че познанията ми за играта бяха елементарни, аз знаех, че имам точно око, а и бухалката пасваше много удобно в ръцете ми. Почувствал предизвикателното отношение на госпожица Гревил към мен и възмутен, че бях откъснат от четивото на Съртиз 21 21 Робърт Смит Съртиз (1803 — 1864) — английски автор и издател. — Б.пр. , реших да изкарам топката извън градината и по възможност, след като тя отговаряше за действията ми, в някой прозорец.

— Играй! — извика тя и с кратък, енергичен бяг, вадейки я изпод рамото си, запрати топката към мен.

Замахнах ожесточено, пропуснах и видях бутнатата вратичка зад себе си.

— Това беше нечестно — запротестирах възмутено.

— Жалък йоркчанин. Левак.

През следващите петнайсет минути върху моята чест се изсипаха тежки унижения. Тя бе пораснала с крикета, бе играла с братята си като момиче, дори се бе опитала да представи играта в „Света Ана“ — действие, предизвикало явно неодобрение в местните среди, което може би бе допринесло частично за нейното оттегляне от това елитно учебно заведение. Тя можеше да прави фалцирани, сечени удари, лобове, пред които повечето йоркчани щяха да побеснеят, а аз само дето замахвах насреща непохватно и безрезултатно. Това продължи известно време, докато накрая тя не ме убеди да нанасям прави удари. Нейните инструкции доведоха до такава рязка промяна в играта ми, че в близките петнайсет минути аз започнах да изпитвам удоволствие от точно нанесения удар с овалната страна на бухалката, което изстрелваше топките доста зад нея, чак при стъпалата на задната врата.

Едно от качествата на тази забележителна и за съжаление нещастна жена бе нейната способност да заразява и мен с безграничния си ентусиазъм. Междувременно се влюбих ужасно в играта крикет и през онази мека, суха пролет изиграх безкрайно много игри с госпожица Гревил — доброволно пожертвала се за каузата. Тя ме запозна със списанието „Капитан“, от което аз запаметявах с пламенен възторг фотографиите на училищните единайсеторки — изключителните, безупречни, божествени отбори с бели голфове, великолепни блейзъри и раирани шапчици за крикет. Сега вече бе окончателно приключено с моите експедиции до хребетите и с амбициите ми да се усъвършенствам в познанията си по естествена история. Вече исках да стана известен играч на крикет — като Джордж Гън от Нотингам, чието име бе изписано върху бухалката ми, и аз следях с непрестанен интерес резултатите му във вестник „Уинтън Хералд“, получаван от госпожица Гревил, радвайки се заедно с него на триумфа му — когато отбелязваше сто точки, и страдайки горчиво — когато изкарваше нулев резултат.