Арчибалд Кронин - Песен за петаче

— Е, добре, девойко, щом като това ще те успокои… има един човек близо до моя офис. Санитарен инспектор на застрахователна компания „Каледония“. Случайно се натъкнах на него. След като си толкова настойчива, мога да се отбия някой ден при него и да се прегледам заради теб.

Преструвайки се, че не забелязва как татко хитро приписа притеснението от ситуацията на нейна сметка, мама изпусна лека въздишка на облекчение, която макар и прикрита, се чу достатъчно ясно.

— Тогава отиди, Конър. Защо не го направиш още утре?

Възобновил четенето на вестника си, той не обърна внимание на забележката.

Когато на следващата вечер татко се върна, според традицията мама го посрещна на вратата. Докато двамата влизаха заедно вътре, не забелязах нищо необичайно в изражението му, освен дето изглеждаше уморен. Но когато бе прекомерно зает, той често имаше такъв вид. По време на вечерята, която бе по-хубава от обикновено и се състоеше от любимата му телешка яхния, татко яде с добър апетит. Никой не спомена и дума за разговора от предния ден. След като приключих с яденето, аз, с книга в ръка, се настаних на мястото си до прозореца. Едва тогава чух мама да изрича с тих глас:

— Е?

Татко не отговори веднага. Когато го направи, гласът му бе спокоен и твърде вглъбен:

— Да, ходих. Казва се доктор Макмилън. Много порядъчен човек. Изглежда, че си била права, Грейс. Очевидно единият ми дроб е леко засегнат.

— Засегнат? От какво?

— От… ами… — Татко нямаше никакво желание да го произнесе, но нямаше как. — Лека проява на те-бе-це 13 13 Туберкулоза. — Б.пр. .

— О, Кон… нещо сериозно ли?

— Е, не се притеснявай де. В края на краищата не е нещо необичайно. Често срещано оплакване е. Толкова много хора го имат. И им минава.

Чух как дъхът на мама излезе във вид на дълга притеснена въздишка. После тя се протегна бавно през масата и притисна ръката на татко.

— Сега поне знаем какво е положението. Докато се оправиш, трябва наистина да се откажеш от работата. Отиди на санаториум или на някое морско пътешествие, както те посъветва доктор Юин.

— Ще отида. Естествено, на санаториум. Ще се изстрелям като куршум. Обещавам ти. Само че не веднага.

— Конър! Трябва да отидеш веднага!

— Не!

— Но ти трябва да го направиш!

— Невъзможно е, Грейс. Просто не може да бъде направено. Всичките ни спестявания са вложени в маята. Дори съм взел заем от банката. Освен това очаквам плановете ми да се осъществят всеки момент.

— Но какво значение имат парите в случай като този?

— Не става дума за пари. Изкарвам добре. Но бизнесът е все още нов, знаеш, че съм само едноличен търговец, а освен това очаквам да стане едно много важно нещо с ОД, за което трябва да съм тук… така че просто не мога да тръгна, след като следващите няколко месеца са толкова критични.

— О, Конър… Кон… въобще нямам представа какво е това ОД. Знам само, че ти и твоето здраве сте на първо място пред всичко останало.

— Виж какво, Грейс, нека бъдем разумни. Заради теб, заради нашето момче, както и заради мен самия. ОД е „Обединени дестилатори“ — една от най-големите компании за алкохолни напитки в страната 14 14 United Distillers произвежда „Джони Уокър“, „Блек енд Уайт“, „Уайт Хорс“, „Гордънс“ и други известни марки уиски и джин. — Б.пр. , и съвсем определено, със сигурност те са заинтересувани от моята мая. Убеден съм, че ще съумея да направя сместа за не повече от три, дори може би за два месеца. Става дума за много кратък период от време, девойко. След това ще имам възможност да си взема шест, дори девет месеца почивка, за да се оправя. А за момента бих могъл да работя по-малко часове, дори от време на време ще си отпускам по още един допълнителен ден почивка. Ще внимавам непрекъснато, много ще внимавам. На идване с влака премислих всичко. Съгласен съм да направя каквото кажеш, но не ме карай да зарежа работата, за която, с надеждата да стане, досега съм хвърлил толкова труд и пот. След като съм на прага на успеха, лудост ще е да се откажа от такъв шанс, който идва само веднъж в живота.

Разпалени от чувствата си, и двамата бяха забравили за мен. Хвърлих уплашен поглед към мама. Очите й бяха започнали да се пълнят със сълзи. Знаех, че тя е победена и че татко щеше да направи това, което си беше решил.

Въпреки това за първи път в моя живот симпатиите ми бяха на негова страна. В сегашния момент и през целия последвал го период аз никога, дори и за секунда не се усъмних в татко. Вярата ми в неговата проницателност, реална преценка и увереност в собствените му способностите се базираше на резултатите от всички онези мигове, в които го бях виждал да се измъква от трудни ситуации без да му трепва окото, и за мен тази вяра винаги си оставаше абсолютна и непоклатима. Дори и по време на няколкото негови провала той някак си бе успявал да се отърси от чувството за поражение, запазвайки състоянието на весела и безгрижна незаинтересованост. Неговите две фрази: „Дай на мен“ и „Знам какво правя“, произнесени спокойно и уверено, се бяха превърнали за мен в мерило за триумфиращи постижения.