Уилям Уортън - Отвъд килера

— Така стоят нещата. Това е една от причините да се върна тук и да нарисувам тази къща. Не зная защо, но мисля, че тя също като Сил ми помогна да се измъкна оттук, да постигна нещо. Всички истории за Стенландия, които си измислях, както и онези, които разказвах на сестра си, ми доставиха радост, помогнаха ми да повярвам във фантазията, в невъзможните неща, да отприщя скритите си заложби. Знаеш ли как ме наричаха в училище?

Тя ме поглежда изпитателно. В очите й като че ли се прокрадва сянка на страх. Отново поклаща глава, но този път по различен начин.

— Байбъри 3 3 „Байбъри“ — прочута психиатрична клиника във Филаделфия, отворила врати през 1907 и закрита през 2000 г. вследствие на лошите условия и нерядко жестоките методи на третиране на пациентите. През 2006 г. сградата на клиниката е разрушена. — Бел.Прев. Бърти.

Не зная дали след всичките промени в областта на здравеопазването „Байбъри“ продължава да съществува, но през онези години това бе местната клиника за душевноболни, местната лудница.

Усмихвам се. Пег отново поклаща глава и също се усмихва.

— Божичко, наистина си странен. Сестра ти Джийн на теб ли приличаше?

— Тя се омъжи на двайсет за футболист, родиха им се пет красиви, умни деца, всичките с цезарово сечение.

Замълчавам. Не искам аз да се разчувствам. Не искам да го правя, защото трябва да се върна при картината. Не искам слънцето да се скрие и върху Чики да падне сянка.

— Умря от рак преди шест месеца.

Болката отново се прокрадва към гърлото ми. Радвам се, че съм приключил със сандвича.

— О, Божичко! Мамка му! Извинявай! О, Исусе! Нищо чудно, че си се върнал! Търсиш я, нали? Смятал си, че ще откриеш и нея, и брат си, а може би дори майка си и баща си тук някъде в тази къща или в килера. О, Господи!

Не бях поглеждал на нещата от този ъгъл. Смятах, че идвам, за да нарисувам стария си квартал, да погостувам на леля Едит, да забравя за смъртта на Джийн, Кейт, Бил, на малките Дейъл и Миа, да си почина, да поработя върху следващата книга. Всичко това е така, но и Пег е права. Това е истинската причина.

Кимам. Говоря, без да откъсвам поглед от чашата с бира:

— Най-вероятно си права, Пег. Не бях се замислял, ала е истина. Предполагам, че търся не само нея, но и самия себе си. Съжалявам, това е ужасен товар и не бива да те обременявам с него.

Това е част от живота, от остаряването. Или умираш млад и всички те оплакват, или живееш достатъчно дълго и понасяш загубата на любимите си хора, на приятелите си. Това е животът, изборът е справедлив.

Пег заобикаля барплота. Ставам от стола и я прегръщам. В жеста ми няма и следа от сексуалност. Прилича на онази прегръдка, в която двамата с Джийн се вкопчихме, когато се прибрах у дома след смъртта на татко. Сещам се за този момент и се поддавам на чувствата. Пег ме притиска по-силно.

— Божичко, съжалявам! Така ме изплаши. Никога не съм се замисляла за всички онези хора, които са живели в тази къща преди мен. Купихме я празна и предполагам, съм си въобразявала, че през всичките тези години тя е стояла празна. Никога не съм си представяла, че тук е живял някой като теб и сестра ти и колко близки сте били двамата с нея. Не зная как издържаш да рисуваш навън и да усещаш присъствието й, а също и това на брат си. Не те ли плаши?

Поклащам глава. Как да й обясня, че всъщност ми помага, че така намирам покой и свиквам с мисълта, че те ще бъдат винаги с мен по начина, по който Уилям бе с мен, че присъствието ми тук и запознанството ми с нея, с децата й и с Бъд, помагат образите на Джийн и на родителите ми да оживеят в сърцето ми. Не мога да й кажа, че откривам у нея едновременно и майка си, и дъщеря си. Изпитвам съчувствие и разбиране, които не съм проявявал досега.

Тя заобикаля барплота. Да се върнем обратно на земята! Искам да й разкажа за Джийн, за това как се случи всичко, но си поглеждам часовника. Минава два и половина.

— Бих искал да продължим разговора, Пег, но трябва да рисувам. Чики обеща да наглежда нещата ми, докато слънцето се скрие. Ще отида там, ще продължа да плескам бои по платното и ще опитам да си събера мислите. Благодаря ти за всичко. Нямаш представа какво означава това за мен.

Тръгвам към вратата, преди Пег да отговори. Джони отново е буден. Питам се дали знае кога започват анимационните му филмчета, или просто има някакъв вътрешен часовник, който му подсказва точния час. Дори не ме поглежда. Пег ме следва по петите.

— Иска ми се да те целуна, все едно сме женени и ти отиваш на работа. Прекалено шантаво ли ти се струва?