Уилям Уортън - Отвъд килера

— Ще качиш ли горе статива и картината, когато нещата тук, долу се поуспокоят?

Бъд кима.

— Разбира се.

— И благодари на Пег за бирата. Много съм й задължен. Утре ще рисувам магазинчето на Чики, така че ще дойда около десет, за да си взема нещата. Бих искал да оставя тази картина тук, докато боята засъхне. Ако нямаш нищо против, разбира се.

— Няма проблем.

Бъд става и ме изпраща до вратата. Радвам се, че си тръгвам. Тази драма ми дойде в повече. За добро или не, възпитан съм в строги традиции, според които мъжете не нараняват жените и никога не им посягат. Осъзнавам, че съм живял в някакъв измислен свят, далеч от реалността.

А може би, както намекна Пег, Айлийн наистина върти номера на Кен, за да изкара парите, които й трябват, за да се грижи за децата. А и за да се позабавлява. Ако той не й дава достатъчно пари, за да нахрани и да облече децата, какво друго й остава?

Макар и подута от боя, личи, че тя е изключително привлекателна жена, има красиво тяло, каквото се извайва с помощта на акробатика, аеробика или танци; гърдите й не са големи, но пропорциите й са идеални. Кожата й е мургава, вероятно е италианка или ирландка по произход. Ясно е, че лесно може да изкара пари, пусне ли се на пазара на плът.

Един от въпросите, които Пег й зададе, докато Айлийн лежеше на дивана; целеше да открие именно това, дали не се е опитала да изкара някой долар. Пег не се стремеше да я укори или унижи, просто искаше да разбере какво точно се е случило. Айлийн отговаряше уклончиво, но поведението му — да връхлети така вкъщи и да й се нахвърли — говори, че някой му е подшушнал нещо.

Точно в това е проблемът. Винаги се намира някой, който да си отвори голямата уста, дори случаят изобщо да не го засяга; има хора, които май обичат да създават неприятности на другите. Точно такива неща определят за мен нищожествата, хората, които съставляват измета на обществото, и никой не може да ме убеди, че няма подобен измет. Достатъчно добре я познавам. Тук не става въпрос за това дали си крал или кралица, херцог, лекар или обикновен работник. Не става въпрос и за икономика, за това колко пари изкарваш или не изкарваш, говоря за личностни характеристики, за уважение към другите. Ако притежаваш известна класа в този смисъл, никога няма да тръгнеш да разказваш едно-друго за чуждите съпруги или съпрузи. Това е неоправдано поведение на жесток и долен човек.

Взимам си довиждане и излизам на верандата. Всичко е наред и с колелото, и с платното, и с дневниците. Яхвам велосипеда и поглеждам към дома на Пег. Единствен Боби стои на прага и ми маха. Отвръщам му и натискам педалите. Очаква ме по-натоварено движение от обичайното, защото часът вече е шест без четвърт.

Успявам да се прибера със закъснение от едва пет минути благодарение на щурото си каране. При този трафик разликата от половин час е огромна. Повечето хора в квартала работят от девет до пет и в пет и половина вече се прибират у дома за вечеря. Това е най-неподходящото време за един велосипедист.

Както обикновено леля Едит седи на верандата и оглежда улицата в очакване да се прибера. Отваря вратата.

— Хайде! Побързай! Умирам от глад, а и всичко започва да изстива. Поглеждай си часовника от време на време. Зная, че разпознаваш стрелките, самата аз съм те учила навремето.

Бутам колелото нагоре по стълбите. Представа си нямам защо ми говори така, а аз въобще не се дразня. Ако майка ми, жена ми или който и да било друг човек на този свят ми говори така, здравата ще се ядосам. В гласа на леля Едит обаче има нотка, която компенсира остротата на думите и тази нотка може би е истинска любов. Тя създава у мен усещането, че наистина държи на мен.

За вечеря имаме спагети a la леля Едит. Кюфтенцата са омесени със спагетите, а пък сосът е приготвен едновременно със спагетите. На всичкото отгоре вкусът му е на кетчуп, а не на италиански сос. Не мисля, че леля Едит е чувала за риган или за дафинов лист, а дори и да е чувала, бързо ги е забравила.

Спагетите обаче са вкусни. Прокарваме ги с ейл. Не мисля, че в този дом някога се е пило вино. Не си спомням да съм виждал тук бутилка вино дори като дете. То просто не е част от нейната традиция въпреки френските й корени. В края на краищата семейството на леля ми произхожда от Савоя, която се намира в планинската част на Франция. Може би там не е имало вино. Освен това дядо ми не пиеше и не позволяваше на никого да пие в дома му. Това не се промени дори по времето на Сухия режим, когато битовият алкохолизъм се превърна в най-популярния спорт сред американците.