Уилям Уортън - Отвъд килера

— Не, това е самата истина.

Отпивам глътка бира. Приятно студена е. Не е ейл, а обикновена бира. В този миг входната врата се отваря и влиза някаква жена. Пег се втурна към нея, подхваща я, преди жената да се строполи на пода. По лицето й има кръв. Едното й око е подуто и тя се превива от болка.

Пег я отвежда до дивана в дневната. Бъд отива при тях.

— Какво стана, Айлийн? Кен отново ли ти посегна?

Тя кима и започва да го ругае през сълзи:

— Кучият му син… щом се прибра и започна да ме налага. Нищо не съм направила, простирах си прането. Наби и децата…

Пег й подава бирата си. Младата жена отпива и преглъща, без да отлепи бутилката от устните си. Бъд коленичи край нея.

— Още ли е у вас, Айлийн? Пиян ли е?

— Да, пиян е, винаги е пиян. Но днес не беше чак толкова. Не би трябвало да ни се нахвърля… Не, не, вече не е вкъщи. След като ме изрита и ме заряза на пода, излезе и затръшна вратата. Не чух мотора му, затова предполагам, че тършува из нас или дебне някъде, въобразява си, че имам любовник и го крия у нас. Откачил е напълно.

Пег решава да действа практично и ефикасно. Повдига Айлийн от дивана.

— Може да се върне. Ела горе и си почини в стаята на Алис. Ще сложим йод на раните ти, а после ще ги наложим с лед. Искам да се уверя, че не те е наранил и на други места.

— Бях се свила и той ме риташе предимно в гърба, но пак боли. Не мисля, че ми е счупил нещо.

Пег й помага да се качи по стълбите. На средата се обръща:

— Бъд, вземи децата на Айлийн и ги доведи тук. Сигурно са уплашени до смърт. Приберете ли се, заключи вратата. Нека погледат телевизия с нашите деца. Ако Кен се опита да влезе тук, ще извикаме полиция.

Бъд тръгва към вратата. Спира. Обръща се към мен:

— Много жалко, че се случи тъкмо сега, но този Кен наистина откача понякога. Той е рокер, членува в някакъв клуб. Ей сега се връщам.

Кимам. Божичко, забърках се в още една драма! Тази е по-противна от всичко, което си спомням от времето, когато живеех тук, а може би родителите ми са ме пазели от подобни неща. Удивително как децата живеят свой собствен живот. Боби си седи, гледа картината и не обръща внимание на онова, което се случва около него, не се интересува дори от телевизора. Нямам представа къде е Алис. Бебето Джони, продължава да седи на пода пред телевизора, завило се е с одеялце и смуче палеца си. Наблюдава всичко около себе си, но не и телевизора. Дори телевизията не може да се сравнява с картината и най-вече с екшъна, разиграл се тук.

Бъд се връща и настанява две дечица пред телевизора, едното ми изглежда на две, другото — на четири. Джони изобщо не им обръща внимание. Бъд идва на бара и отпива голяма глътка от бутилката бира.

— Божичко, този Кен се е побъркал. Честно казано, и Айлийн не е светица, но да я пребиеш така е нечовешко.

Отново отпива от бутилката. Аз надигам своята. Поглеждам крадешком часовника си. Трябва да тръгвам, ако не искам да закъснея за вечеря. Тревожа се също за дневниците и за бялото платно, оставени върху колелото навън. Тревожа се и за самия велосипед. Не го заключих. Явно през последните няколко минути развивам истинска параноя.

— Този Кен е член или бивш член на шайка, наречена „Магьосниците“. Приличат на „Ангелите на ада“, които вилнеят по Източното крайбрежие, само че са по-опасни и от тях. Говори се как за да те приемат за член, трябва да докажеш, че си убил някого. Карат огромни мотори като истинските „Ангели“, движат се на групи и вилнеят. Дори ченгетата се страхуват от тях. Кен твърди, че ги е зарязал още преди да се ожени и да му се родят деца, но не съм сигурен. Непрекъснато пие и се забърква в каши, особено и ако се е напушил с марихуана. На всичкото отгоре е много яко копеле. Малко по-висок е от мен, само че тежи към сто и двайсет кила — само мускули и нито грам тлъстини.

Когато е трезвен или почти трезвен, мога да разговарям с него, но напие ли се, по-добре да не му се изпречвам на пътя. Пег е уплашена до смърт и не я обвинявам. Може би е най-добре да заведа Айлийн и децата у Сюзан. Когато Кен се прибере, двамата с Пит ще изчакаме тук да видим какво ще се случи. Проблемът е, че Кен е непредсказуем. Може да не се появи цели два дни. Освен това съм сигурен, че Айлийн отново ще се върне при него. Това се повтаря поне за десети път.

— Трябва да тръгвам, Бъд. Леля ми вечеря рано и не искам да я карам да ме чака.

Чувствам се като дете, което аха да се включи в някое сбиване, когато допира длан до ухото си и заявява, че чува как майка му го вика. Но това си е самата истина. Вярно е още, че не искам да се забърквам с някакъв опасен маниак със склонност към убийства. Не искам да се превърна в поредния скалп, окачен на колана му. Допивам си бирата и ставам.