Уилям Уортън - Отвъд килера

— Не ме баламосвай.

— Не, говоря сериозно. Ще бъда откровен. Намирам те за изключително привлекателна млада жена. Омъжена си, имаш три деца и си на възрастта на дъщеря ми. Ролята на похотливия дъртак хич не ми подхожда.

Отхапвам отново от сандвича, дъвча бавно. Предоставям й време да каже нещо, давам на себе си възможност да помисля. Преглъщам.

— В мен се прокрадва усещането, че си играеш с мен, Пег. Същото важи и за Сюзан. Аз съм нещо като спасителен пояс, който да ви измъкне от скуката. Аз също съм щастливо женен, имам четири деца. Съпругата ми е във Виетнам. Уязвим съм. Мисля, че това изчерпва нещата.

— Съжалявам. Не си ме разбрал правилно. Не си играя, нито пък флиртувам с теб или нещо подобно, Бърт. Искам просто да поговорим. Имам нужда да поговоря с някого, а Бъд не е от най-разговорливите. Той е добър човек, работи здраво и не пие прекалено много. Но имам проблеми, а не мога да ги обсъдя с него.

Изведнъж се разплаква. Отпивам няколко глътки от кафето, докато тя се съвзема.

— Баща ми заряза майка ми, когато бях едва на девет. И досега не знаем къде е. Напусна ни веднага след раждането на Дик. Не ми е приятно да го казвам, но това е самата истина — иска ми се ти да беше мой баща. В това няма нищо лошо, нали?

— Да, но те предупреждавам, Пег, самият аз имам куп деца и всяко едно от тях има толкова проблеми, че едва смогвам да бъда в течение на нещата. Освен това не съм сигурен дали искам да гледаш на мен като на свой баща, на чичо или на брат, камо ли на баща.

Опитвам се да кажа всичко това колкото се може по-бодро. Не искам да я нараня. Изглежда ми приятно момиче, но чувствата ми към нея определено не са бащински, поне не могат да бъдат причислени към чувствата, които един уважаващ себе си баща изпитва към дъщеря си.

— Можеш да споделиш с мен проблемите си, ако искаш. Някога, много отдавна, бях психолог, сетне проумях, че това не ми харесва, че не помагам кой знае колко на хората. Уморих се да слушам за паричните им проблеми, особено след като знам, че не мога да им помогна. Затова говори, слушам те.

Продължавам да се храня. Останали са ми два залъка. Сандвичът е много вкусен, поредното кулинарно постижение на леля Едит, но в тази атмосфера, натежала от емоции, вкусът му е станал малко блудкав.

— Ами първо проблемът с Дик. Толкова е загазил, че ме е страх за него. Не може да се пребори със зависимостта си от кокаина, дори ме е страх да не би да е минал на крек. А той е смъртоносен, наистина. Зная, че обира къщи и краде коли, за да си купува дрога. Абсолютно сигурна съм, че е взимал пари и от нас. Опитвам се да го прикривам, но разбере ли Бъд, ще стане страшно.

— Наблизо има клиника за лечение на наркомани. Това е единственото, за което се сещам.

— Да, малко по-нагоре по Маршал Роуд. Той обаче няма да постъпи в клиника. В морската пехота са се опитали да го излекуват, но не са успели и са го уволнили по непригодност. Дори не прави сериозни опити да си намери работа, явява се на интервюта колкото да не му спрат обезщетението за безработен. Боя се да не стане наркопласьор, а не е толкова умен, че да се захване с това.

Отпивам от кафето и излапвам наведнъж последните две хапки. Искам да изляза навън и да продължа да рисувам. Не се нуждая от подобни проблеми. Освен това умът и сърцето ми са навън при онова парченце коледна украса и при онези дневници.

— Съветът ми е да не се забъркваш или да се обърнеш за помощ към някой лекар или към наркоотдела в полицията. Не му позволявай да съсипе живота ти.

— Не мога да го издам на ченгетата.

— Тогава не зная, какво друго да те посъветвам. Сигурно, когато баща ви ви е зарязал, той го е приел по-тежко от теб. Най-вероятно има нужда от професионална помощ, а дори и това не гарантира успех. Съжалявам.

Тя обгръща главата си с длани, гарвановочерните й коси закриват лицето й и едва не влизат в чашата с кафе.

— Чувствам се ужасно, като ти разказвам всичко това.

„Ами недей тогава“ — казвам й наум. Но съзнавам, че това е животът и всеки от нас има своите отговорности, аз — повече от мнозина други. Седя до барплота и си мисля за картината. Остава единствено да добавя хокеистите, а те ще се появят най-рано след половин час. Пег отново вдига поглед към мен.

— А и докторът казва, че трябва да си направя хистеректомия. Все кървя по малко, а дойде ли ми цикълът, получавам кръвоизливи. Понякога ми изчезва в продължение на три месеца и изпадам в ужас да не би отново да съм бременна. Не зная какво да правя. Бъд направо си изкарва акъла с мен. Но не иска и да знае, за него това е женски проблем и аз сама трябва да взема решение.