Уилям Уортън - Отвъд килера

— Женен ли сте? Имате ли семейство?

Опитва се да ме постави в познати рамки, да ме извади от света на фантазиите и да ме пренесе в ситуация, в която може да се справи. Пали цигара. Само в Европа или тук, но сред по-бедните слоеве можеш да срещнеш млади хора, които пушат. Пали цигарата със запалката, която взима от барплота. Издухва дима през ъгълчето на устата си, по-далеч от мен.

— Да, женен съм вече повече от четирийсет години. Имаме четири деца. Най-голямата ни дъщеря щеше да бъде на твоята възраст, имаше семейство и единайсетгодишно момченце. Имаме и син, който също е женен и има две момиченца. Преподавател е в Турция. След него ни се роди дъщеря, която преподава в училището на ЮНЕСКО в Ханой, Виетнам. Най-малкото ни дете е момче, което сега е на двайсет и шест и прави магистратура в университета в Ню Джърси. Съпругата ми преподаваше в американското училище в Париж, пенсионира се съвсем наскоро. Там учеха и децата ни. В момента тя пътува, отива на гости на дъщеря ни във Виетнам. Както виждаш, пръснати сме по целия свят.

Поглежда ме право в очите, докато дръпва от цигарата:

— Не може да бъде! Не мога да повярвам! Какво правите тук, след като жена ви е във Виетнам? Да не сте разделени или нещо подобно? За пръв път чувам сама жена да ходи във Виетнам.

— Не. Просто тя искаше да отиде, а аз — не, затова реших да се върна в родния си град и да порисувам усилено в продължение на месец. Отседнал съм в дома на леля ми и чичо ми в Югозападна Филаделфия.

Не съм сигурен дали ми вярват или не. Дик става.

— Е, Пег, май си в безопасност. Требва да се прибера и да се избръсна. Следобед съм на две интервюта за работа, едното е за дистрибутор в „Ей&Пи“, после требва да се отбия в бюрото за безработни.

Обръща се към мен и протяга ръка.

— Беше ми приятно да се запознаем, сър. Дано да стане готина картина. Ще се радвам да я видя, като я свършите. Може би ще ми позволите да я щракна на фото.

След което отново се обръща към Пег.

— Чао, миличка. Мама каза, че мож’ да се отбие по некое време следобед. Днес свършва работа по-рано.

На тръгване разрошва косата на Боби и целува двете по-малки хлапета. Те не откъсват очи от анимационното филмче по телевизията. Чувствам се някак си неловко да остана сам в къщата с тази красива млада жена. Когато Дик излиза, тя заобикаля барплота и минава покрай мен:

— Ей, вие двамата, бягайте горе да си измиете лицето и ръцете и да се срешите. След пет минути трябва да тръгнете за училище.

Двете по-големи деца се надигат неохотно, тръгват заднишком към стълбите и бавно изкачват стъпалата, като непрекъснато се извръщат, за да не изпуснат от поглед телевизора. Най-малкото не помръдва. Децата са оставили чиниите и чашите си на пода. Пег се навежда и ги взима, вади хартиена салфетка от задния джоб на джинсите си и избърсва лицето на бебето. Приятно ми е да наблюдавам движенията й, много са премерени, в тях няма нищо излишно и в същото време са изключително грациозни. Питам се дали и майка ми е била такава, а аз просто не съм я забелязвал. Когато си малък, приемаш всичко около себе си за даденост, за нещо, което се разбира от само себе си. Джинсите й не са дизайнерски, но й стоят сякаш са от някаква скъпа марка. Понякога се чудя дали някога плътските ми желания ще угаснат. Мога да се оправдая, че като човек на изкуството просто се любувам на едно красиво създание, но в мислите ми има нещо повече. От Пег би излязъл чудесен модел, но не за това си мисля в момента. Божичко, какви похотливи мисли тая за жена, по-млада от собствената ми дъщеря! Съвсем честно мога да заявя, че никога не съм изпитвал подобни мисли към собствените си дъщери, може би е условен рефлекс, може би в нормалните човешки същества е закодирано отвращение към кръвосмешението.

Когато Пег се връща зад барплота, вече допивам кафето си. Тя се обръща и взима кафеварката.

— Искате ли още малко?

— С удоволствие, Пег, но по-добре да тръгвам. Изпия ли още една чаша, ръката ми няма да бъде твърда и не ще успея да завърша картината. Светлината е добра. Ако слънцето се задържи така още мъничко, ще направя всички основни светлосенки. — Ставам от стола. — Благодаря. Трябва да се хващам на работа, Пег. Благодаря за гостоприемството. За мен беше удоволствие да се запознаем.

— Няма нищо. Ако ви се допие кафе или ако имате нужда от почивка, почукайте на вратата. Ще бъда тук цял ден. Бъд няма да се прибере преди шест.

Усмихва се. Усмихвам се и аз. Атмосферата определено е заговорническа. Усещам, че й доставя удоволствие да флиртува с по-възрастен мъж. Изглежда, че много млади жени се забавляват по подобен начин. А може би това е плод на въображението на един „мръсен старец“.