Уилям Уортън - Отвъд килера

— За деца ли са?

— О, не, сериозни книги са, за възрастни.

Виждам я как се усмихва през дима и отново дръпва от цигарата.

— А има ли в тях неприлични истории?

— Според майка ми, да. Всъщност тя се притесняваше най-вече от нецензурните думи, които използвам.

Оказва се, че бащата на Пег е зарязал майка й, когато Пег е била едва на дванайсет. Преди да навърши шестнайсет, напуснала училище и започнала да работи. На осемнайсет забременяла и „трябвало“ да се омъжи. Божичко, звучи ми до болка познато, това е историята на собствените ми родители. Майка ми е била на деветнайсет, когато съм се родил. Откъсне ли се човек от нормалния живот, лесно забравя, че нещата всъщност не се променят чак толкова много. Някои по-незначителни неща може и да са вече други, но същината на живота си е останала почти същата.

Пег казва, че се бои от съпруга си Бъд. Напиел ли се, ставал непредсказуем. Работел в склада на някаква компания за автомобилни части, работата му била тежка. Преди да се оженят, на три пъти я сменял.

— Не ме разбирай погрешно. Много е добър с децата. А когато не пие, е добър и с мен. Не се оплаквам. Разбери ме правилно.

Разбирам я правилно. Опитвам се да й разкажа как живея във Франция. Разказвам й за по-големите деца, които вече са „свили свои гнезда“. Разказвам й за Уил. Слуша ме внимателно. Гаси цигарата си и не запалва друга.

— Съжалявам, че нямах баща като теб — промърморва. — Децата ти са успели. Всички за завършили колеж, влезли са в университет. Представа си нямат какъв късмет са извадили. Имат баща, на когото му пука за тях. Господи, повечето типове тук не правят нищо друго, освен да се скатават — скатават се от работа, скатават се от семейните си задължения или направо изчезват! Всички си имат любовници, най-вероятно и Бъд. Той се държи като истински баща на Боби, Алис и Джони, но е единственият в квартала, който се грижи така за децата си.

Вади нова цигара. Поднасям й запалката. Налива още кафе и за двама ни. Днес изпивам повече кафе, отколкото за цял месец. Все пак става въпрос за американско кафе. Толкова е слабо и рядко, че виждаш дъното на чашата, все едно е чай. Пег добавя към своето малко кондензирано мляко, но аз се задоволявам само с лъжичка захар. Кръвната ми захар ще скочи до небесата. Но това пък изобщо няма вкус на кафе, не и на кафето, което правят във Франция.

— Имаш ли нещо против да поканя съседката? Казва се Сюзан. Завършила е гимназия и е учила две години в колеж. Работеше в телефонната компания, но сега е в отпуск, защото е бременна. След месец трябва да роди. Тя ще ти хареса, ще видиш, а и ти ще й допаднеш. Освен това е хубава, нищо, че е бременна.

Кимам в знак на съгласие. Пег вдига телефона и набира номера.

— Здрасти, Сюзан! Трябва да ми дойдеш на гости! Видя ли онзи човек, дето рисува на улицата? Дошъл е у нас, непременно трябва да се запознаеш с него… Да, добре. — Засмива се. — Ела, преди децата да са се прибрали. Чакам те.

След което затваря и обяснява:

— Сюзан беше омъжена за един и му роди момиченце, Атина. После се влюби в брата на мъжа си, забременя и двамата избягаха. Мисля, че първият й съпруг беше доволен да се отърве от всичко. И без друго си имаше любовница, така че не създаваше проблеми. Сюзан и Пит се разбират чудесно. Тяхното е най-близкото нещо до любовта, което съм виждала. След работа той винаги се прибира с радост у дома, не е като повече мъже, дето все едно насила ги влачиш към къщи.

Говорим си така няколко минути, докато на вратата се почуква. Пристига Сюзан. Изглежда много елегантна жена. Пег е красива, но Сюзан е красива и елегантна също като жена ми. В напреднала бременност е, но й отива. Идва до мен и ми подава ръка.

— Значи вие сте художникът. Какво, за Бога, намерихте тук, в Стоунхърст Хилс? За човек, който живее в Париж, това е направо долнопробен квартал. Как се казвате, между другото?

— Приятелите ме наричат Бърт.

Пег ни прекъсва:

— Позвъних по-рано на Сюзан и й разказах за теб, за живота ти в Париж и за всичко останало. Надявам се, че нямаш нищо против.

Сюзан е много привлекателна, далеч по-привлекателна, отколкото Пег може да си представи. Очевидно е много умна и знае какво иска от живота.

— Приятно ми е да се запознаем, Сюзан. Не, Пег, нямам нищо против, че си й се обадила. Когато човек рисува по улиците като мен, той малко или много се превръща в обществена собственост.

Пег и Сюзан палят цигари. Едва се сдържам да им обясня каква вреда могат да причинят цигарите на едно бебе. Но пък в края на краищата аз съм натрапникът тук. Нямам право да им проповядвам собствените си идеи и предразсъдъци по отношение на тяхната лична екология. Чудно как така онези страховите надписи на Министерството на здравеопазването изобщо не са им повлияли. Реакцията сигурно е същата, както навремето при сухия режим. Ако обществото не се грижи за теб като цяло, приемаш с подозрение всяка информация, изразяваща загриженост; колкото по-често ти казват, че нещо е глупаво или нередно, толкова повече ти се иска да го направиш.