Уилям Уортън - Отвъд килера

— В коя част на Париж живеете?

— Ами… малко е сложно. Ателието ми се намира в квартал, който попада в единайсети „арондисман“, в по-лошата част на десния бряг на Сена. Това е район, в който са съсредоточени множество производители на мебели, но всъщност живеем на баржа, закотвена в Сена западно от Париж.

— Сериозно? Живееш на корабче край Париж? Че това е мечтата на всеки! Приличаш ми на Джийн Кели от „Един американец в Париж“. Да не би да живееш с Лесли Карон?

Изненадан съм, че жена на нейната възраст е гледала този филм: Та той мина по кината преди трийсет години! Изобщо не показва истинския Париж, камо ли живота, който водим там, но той, както и музиката на Мишел Льогран бяха част от онзи импулс, който в крайна сметка ме отведе в Париж. Пег налива кафе на Сюзан и допълва чашата ми.

— Сюзан, откъде познаваш един толкова стар филм? Едва ли си била родена, когато го даваха!

— О, двамата с Пит сме истински киномани. Обожаваме архивните филми. Има едно кино в центъра, в което дават само стари филми. Изпипани са толкова добре, в тях няма насилие, а сексът е толкова романтичен… никой не ти го навира в лицето, както правят днес.

Сюзан пуши изискано като кралица. Ако жена ми пушеше, Боже опази, сигурно щеше да държи цигарата си по същия начин. Не крие дима и не го издишва встрани, но подозирам, че не го гълта. Май само се преструва заради Пег, за да си правят компания. Отдъхвам си с облекчение заради бебето.

Разговорът се насочва към Дик, брата на Пег. Явно току-що се е уволнил от морската пехота. Всъщност направо са го изритали, уволнили са го по непригодност, понеже взимал наркотици. Изобщо не му личеше. Пег много се тревожи за него. Дик не работи и прекарва цялото си време в опити да задоволи ужасния си навик. Засега кара само на трева и на кока, но Пег е уплашена, защото знае за какво става въпрос.

Онова, което ме разтревожи у Дик, преди да разбера за наркотиците, бе фактът, че ме нарече „сър“. Мразя да ме наричат така. Чувствам се или като сервитьор, или като офицер от армията. Когато преподавах, веднага откривах черните овце сред учениците си поради навика им непрекъснато да ме наричат „сър“.

Продължаваме да бъбрим, докато изпивам кафето си. Споменавам имената на някои хора, които помня, че живееха в квартала; нито едно от тях не им е познато. Трудно ми е да повярвам, че за по-малко от петдесет години, време, което за мен отлетя като миг, може да настъпи подобна промяна.

Питам дали мога да сляза в мазето. Когато живеех тук, за мен то бе най-важната част от къщата.

— Разбира се, само че вече не го наричаме мазе, а изба. Там правим партита или пък децата слизат да си играят, когато вали. Понякога си мисля дали да не сложим телевизор, така че да си осигуря малко спокойствие тук, горе. Ще трябва обаче да изчакам, докато малкият Джони поотрасне. Все още не мога да го оставя сам. Изкушавам се да го пратя в общинското училище след няколко години. Там има забавачка. Но Бъд ще ме убие, пък и ще иска да тръгна на работа.

Тя става от стола и тръгва към стълбите за мазето. Когато се нанесохме тук, още нямахме хладилник и държахме леда в хладилна кутия вляво от стълбищната площадка. Когато най-сетне си купихме хладилник, поставихме го вляво от вратата към трапезарията. Марката беше „Колд Спот“ и го купихме от „Сиърс Робък“, сега просто „Сиърс“. Трябва да съм бил на осем, когато се сдобихме с хладилника, и ми трябваше доста време, за да свикна с идеята, че от него взимаш, а не оставяш лед. И досега не разбирам принципа на работа на този уред. Помня как се опитвах да убедя майка ми, че трябва непрекъснато да пълним табличните за лед, за да имаме лед, който да охлажда продуктите. Тогава това ми се струваше логично.

Следвам Пег надолу по стълбите. Не мога да повярвам, застлани са с пътека. Нашите стълби бяха най-обикновени, изглеждаха малко по-добре от корабен трап. По петите ми върви Сюзан. Пег се обръща към мен:

— Човекът, който живееше тук преди нас, онзи, от когото купихме къщата, избил стената на гаража, съединил го с избата и направил едно огромно помещение. Заради него я купихме, това е най-голямата стая в цялата къща. На мястото на вратите на гаража беше монтирал прозорци с матови стъкла.

Очевидно е, че се гордее с това помещение повече, отколкото с останалата част от къщата. Трудно ми е да позная някогашното ни мазе. Няма го големият контейнер за въглища. Няма ги и печката, и малката кофа. Дългият коридор от гаража до задната врата на мазето също го няма, нито пък старата вана; нищо не е останало и от мястото, където отглеждах канарчета. Под задния прозорец са монтирани пералня и сушилня.