Арчибалд Кронин - Северна светлина

Хенри седна на предложения му стол до старинното бюро и не намери нищо успокоително в този прием. Сомървил очевидно чакаше Пейдж пръв да заговори, но изглежда почувства затрудненото му положение и без всякакво предисловие започна:

— Трябваше да ми съобщите, че идвате. Можехме да обядваме заедно. Както и да е, разрешете ми да ви поздравя за отличната съпротива, която ни оказахте. По едно време помислих, че ще ни биете. Но сега виждам, че сме напълно съгласни по въпроса.

— Не, не напълно. — Хенри изпитваше мъчително неудобство. Той дори усещаше как краката му трепереха, но щом заговори, смелостта му се възвърна. — Изминаха се почти две години откак купихте „Кроникъл“. Признавам, че тогава се държах враждебно и че бях предубеден. Вие имахте пълното право да дойдете в Хедълстън и да пуснете там ваш вестник в конкуренция с моя. Тъй като нямаше място за двама ни, гражданството трябваше да избере един от нас. И то избра… и аз съм тук да ви помоля да признаете този избор.

Сомървил не отговори веднага. След малко каза:

— Обществената благосклонност е непостоянна величина. Тя може да се промени в една нощ. Ние все още пласираме „Кроникъл“. И ще продължаваме.

— Не. — Хенри поклати глава. — Да говорим откровено. Вие се опитахте да ме принудите да ликвидирам, но не успяхте. Сега, за бога, оставете на мира „Северна светлина“.

— Не ви разбирам — каза рязко Сомървил. — След целия труд и парите, които вложихме в Хедълстън, искате от нас да си отидем с подвити опашки?

— Аз ви моля да не публикувате известни материали.

— Да не публикуваме материали! Драги сър, вие ме учудвате. Наш основен принцип, наш морален дълг към читателите е никога нищо да не крием от тях.

— В случая се касае за нещо не от особена важност. Отнася се единствено за моето семейство и лично до мен.

— Драги сър, аз съм в пълно неведение по този въпрос. Дори не разбирам за какво собствено говорите. Сигурно всичко в Хедълстън, което се отнася до вас, е от особена важност. Предполагам моят редактор там да възприеме същото мнение.

Хенри почувства как устните му изпръхнаха и се свиха.

— Става дума за една изровена от миналото жалка история, която може само да причини страдание на много невинни хора.

— О, господи! — каза Сомървил неочаквано грубо. — Що за приказки ми говорите? Ние сме в средата на двадесети век. В днешно време не бива да бъдем толкова чувствителни. В суровата борба всеки срещу всеки, каквато е нашата работа, все ще има пострадали от едната и от другата страна. Аз не мога лично да следя за всяка дума, която излиза в „Кроникъл“. Имам пълно доверие в моя редактор. Предоставил съм това напълно на него.

Хенри не можа да скрие огорчението си.

— А той, разбира се, възнамерява да публикува тази история по морални съображения.

Сомървил направи нервно движение, погледна нетърпеливо часовника си, сякаш искаше да сложи край на разговора.

— Драги сър — каза той, — защо сте дошъл да ми хленчите! Случаят не е в мои ръце. Дал съм на моите хора в Хедълстън генерални пълномощия и трябва да се съобразявам с техните решения. В случая очевидно се касае за местен въпрос от компетенцията на местния персонал. Не може да очаквате от мен да съм в течение на въпроса, нито пък да се занимавам с него.

С това Сомървил безжалостно ликвидира въпроса, Пейдж разбра, че макар да бе напълно безскрупулен човек, Сомървил никога не би оцапал ръцете си с кал; нечистите дела вършеха други за него. Той почувства как лумна в него черен, бесен гняв, решение, от което не беше лесно да се помръдне.

— А защо ви трябва „Северна светлина“?

Сомървил, който бе започнал да подрежда някакви книжа по бюрото си, вдигна изведнъж глава, подозирайки нещо неизказано в този въпрос. Дали това малко провинциално нищожество не се досещаше за настоящите му затруднения… дали не знаеше, че трябва да се справя с неспирно увеличаващи се разходи, все по-големи и по-големи пера за заплати и да се бори срещу мощни тръстове, които чакаха само момента да го погълнат? Джотам и Мигхил са на път да се обединят… в монопол… по Флийт стрийт му се подсмихват от месеци насам, задето не можа да погълне „Светлина“, „Аргъс“ е постоянно в загуба, „Таун топикс“ изживява последните си дни… трябва да се разшири или да загине. Като се вгледа внимателно в Пейдж, той отговори:

— Много просто. Трябва да увелича тиража.

— Вие и без това имате вече голям тираж. „Газет“ се пласира най-малко в милион и четвърт.