Арчибалд Кронин - Северна светлина

Хенри не отговори веднага. Той гледаше ту единия, ту другия, а в това време Смит беше уверен, че той ще приеме. Тогава Хенри каза спокойно:

— Нямам основание да ви се сърдя, господа. Вие очевидно изпълнявате вашето задължение. Но… вие трябва да разберете какво става днес с нашия печат. Няколко мощни групи в стремежа си на всяка цена да разпрострат своето влияние навсякъде, се домогват до всеки вестник, който си набележат, без да преследват друга по-възвишена цел, освен да увеличат тиража си и по този начин да задушат своите противници в конкуренцията на живот и смърт, каквато съществува и днес.

Смит поиска да го прекъсне, но Хенри продължи:

— Ние всички познаваме силата на печата… за добро или зло. Тази сила е безгранична. Тя може да създаде или да погуби човека, да качва и сваля правителства; тя може дори, не дай боже, да подпали и война. Някои вестници с огромно разпространение в страната прилагат тази сила, без ограничения и отговорности, към цели, които са напълно недостойни и това е именно проклятието, което тегне днес върху нашата страна и което утре може да я доведе до гибел.

Докато Пейдж говореше, Най бе почнал да нервничи. Той знаеше, че финансовата страна на предложението беше работа на Смит и понеже никак не вярваше, че Пейдж ще приеме изведнъж, досега благоразумно мълчеше, изтегнат на креслото с вдигната яка на палтото и с безразличен израз. Но сега внезапно се намеси.

— Предполагам, че вие изключвате вашето непорочно творение от тази водеща към гибел дейност.

— Изключвам го, да — отговори спокойно Хенри. — В своята ограничена сфера нашият вестник следва великите вестници, които са запазили своите принципи — вестници, които водят и възпитават народа и се мъчат да създават интелигентни граждани, а не нация от прозяващи се примитиви, възпитавани в смесица от еротика, сензация и скандални клюки.

— Изглежда, не обичате еротиката?

— Не, когато ми се навира всеки ден в очите, по сутиен.

— Чакайте, чакайте! — побърза да каже Смит, като се опитваше да изглади нещата. — Не е необходимо да се спори, господа.

Но Най беше започнал да се надига от креслото си.

— И да ви го кажа — продължи той с язвителен тон, — докато не е проникнало още във вашето целомъдрено и опазено кътче, че някои наши граждани обичат да гледат малки дамички в неглиже, иска им се да прекарат една нощ с тях, вместо със старата си домашна дебелана. Пол и пари — това са двете главни цели на човечеството. Защо да бягаме от тях? Би трябвало да знаете, че нищо не продава така добре един вестник, както дяволски изпипаната пикантерия. Дайте им я. От какво мислите се нуждаят трудовите хора, които в шест часа на някоя мъглива сутрин пият чаша чай? Не от лигавата и лицемерна проповед, която вие им сервирате, но от малкото сол и пипер, които ние им даваме в „Газет“.

— Действително. Така вие действате на нервите им, както това сторихте миналия понеделник с трите окървавени трупа. — Пейдж беше побледнял и вратната му вена бързо биеше, но когато взе няколко изрезки от бюрото си, той все още беше спокоен и въздържан: — Вие ме удостоихте с проучвания, които сте направили на вестника ми. Аз от моя страна събрах няколко откъси от вашия през последните четири дни. Ето няколко от заглавията: „Голи жени в Мон Мартър примамват самотни туристи; «Свенлива младоженка заловена в бигамия»; «Елегантни младежи от Оксфорд се къпят в парфюм»; «Кабаретна артистка отива в манастир»; «Шестдесетгодишна жена ражда близнаци»; «Нападната дойка без рани»; «Хомосексуалист изпаднал в амок»; «Бели робини в харем»; «Русокосата шпионка», която съблазнила един крал“; „Мома заявява, че родила девствена: — Никога не съм имала любовник — казва мис Томпкинс“; „Женен мъж променя пола и става жена“. Аз не бих искал да продължа с вашия зловреден брътвеж. Искам само да ви кажа, че дори да изпаднех в отчаяно състояние, никога не бих продал вестника си на „Газет“.

— Вижте, мистър Пейдж. — Стигнал до ръба на креслото, Смит действително се тревожеше; нещата, изглежда, бяха взели лош обрат. — Нека да не бързаме. Помислете си няколко дни.

— Не, решението ми е окончателно.

— Значи — каза Най — ще трябва да се погрижим да ви приготвим още малко конкуренция. И повярвайте ми, ще ви стане ужасно горещо.

— Струва ми се, че вършите сериозна грешка, мистър Пейдж. — Смит погледна Най, като се опитваше със закъснение да го накара да млъкне. — Ние сме твърдо решени да се установим тук по почтен и законен начин. Предлагаме да откупим вестника, даваме ви великодушна цена. Вие отказвате. Следователно, ние сме принудени да пуснем конкурентен вестник. Нашата страна е свободна страна. Вие допускате, разбира се, че ние имаме пълното право да дойдем тук.