Арчибалд Кронин - Северна светлина

След като влязоха, Хенри освободи Мофат, която в това време класираше квитанциите от абонатите, и ги покани да седнат. Като разкопчаваше палтото си и стискаше чантата между коленете си, Смит хвърли бърз поглед върху Пейдж и остана изведнъж с благоприятно впечатление от външния вид на собственика на „Северна светлина“. Той видя един не много висок, сериозен мъж със спокойни обноски, на възраст, когато човек започва да пълнее в кръста и да изглежда по-слаб в раменете. Очите му бяха тъмнокафяви — в съответствие с цвета на костюма, който бе облякъл — и от малките бръчки по ъглите им лъхаше топлота и благодушие. Окуражен, Смит седна, изкашля се, за да проясни гласа си, започна с няколко любезни забележки и тактично премина към темата.

— Мистър Пейдж — каза той, — разрешете ми да кажа, че ние идваме при вас с най-сърдечни и приятелски намерения. Вие разбира се, знаете причината за нашето идване. Групата Сомървил е чистосърдечно заинтересована от вашето издание.

За миг Хенри сякаш се замисли.

— Това, което не мога да разбера, е откъде идва този интерес към „Северна светлина“.

Тъй като Пейдж явно не беше осведомен за проекта АРА, Смит не сметна за необходимо да го уведомява. Той само добави с тон, като че ли говори самата истина:

— Ние силно желаем да разширим нашата дейност. Ние също така знаем с какво име се ползва вашият вестник, мистър Пейдж.

— Вие мислите, че това име е добро?

— Напълно, сър. — Сега се удаваше случай на Смит да направи комплимент: — Ние считаме „Северна светлина“ за абсолютно първокласен вестник в своята категория.

— Тогава защо да го преотстъпвам?

— Ще ви кажа, мистър Пейдж. — Смит се наведе напред и заговори бавно, с тон, който трябваше да направи впечатление: — Досега, благодарение на изключителни обстоятелства, вие можахте да издържите конкуренцията на големите лондонски ежедневници. Но това положение не може да продължи.

— Не мисля така. Ние все повече се затвърдяваме. Последните ни данни показват увеличение от четири хиляди в сравнение със съответния период от миналата година. Нашият тираж възлиза на осемдесет хиляди броя, а доколкото зная в този край вие не продавате повече от девет хиляди от вашия „Газет“. А колкото до „Глоуб“ на Мигхил, тук идват по-малко от седем хиляди и много от тях се връщат непродадени.

— Признавам. Ние знаем, че работите добре, мистър Пейдж; ние и не омаловажаваме вашите успехи във вашия край. Времената обаче бързо се менят. С новата техника, която непрекъснато въвеждаме, специалната железопътна и самолетна транспортна служба и най-вече нашето определено решение да разширим нашата дейност, конкуренцията ще стане още по-жестока. В провинцията няма повече от половин дузина независими вестници като вашия, и аз ви уверявам, че за две-три години и те ще бъдат погълнати.

— Те може би, но не и „Северна светлина“.

— Разбира се, вие сте самоуверен, мистър Пейдж. Но без да искам да навлизам в стари истории, вие сигурно не сте забравил годината, когато само в Средна Англия пет провинциални вестника прекратиха съществуването си.

— И стотици работници, включително и повече от стотина журналисти, изхвърлени като ненужна вещ.

— Точно така, сър. Вземете например Хенбридж. Само преди три години в този град имаше един сутрешен вестник, два вечерни вестника и един седмичник. Сега те всички изчезнаха, с изключение на един вечерен вестник, а и той вече не е местно притежание, както беше.

— Хенбридж не е Хедълстън.

— Мистър Пейдж, имайте търпение и вие ще се уверите, че аз съм действително на ваша страна. Вие си спомняте случая с Уест Кънтри Бюлтин миналата година.

— Спомням си го и то много добре. Беше крайно несправедливо.

— Разбира се, вие си спомняте, че това извърши групата Джонатан, а не ние. Беше наистина печален случай… малък вестник да се опитва да се бори срещу всемогъща лондонска корпорация — хората загубиха своето препитание, местните акционери се разориха и всичко това, защото липсваше малко здрав разум у тия, които стояха начело. Сега, струва ми се, всеки разумен човек би се отвратил да види подобно нещо отново.

Хенри погледна Смит право в очите и той си помисли, че може би бе отишъл твърде далеч.

— Това заплаха ли е?

— Драги мистър Пейдж — каза бързо Смит, — няма и помен от това. Искам само да изтъкна колко благоприятен е настоящият момент за вашите лични интереси. А сега, ако смея да помоля за вашето внимание. — Той отвори чантата си, измъкна цял куп книжа, прегледа набързо цифрите, които бе събирал през последните три седмици от различни източници за стойността на инвентара, машините, фирмата и различните активи на предприятието, и каза: — Ние оценяваме цялото имущество на седемдесет и пет хиляди лири. Естествено, първото ни предложение бе само за сондаж. Сега аз съм упълномощен да удвоя първоначалната сума и да ви направя твърдо предложение от сто хиляди лири за „Северна светлина“.