Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Е, какво ще кажеш? — погледна го Пейра.

— Никакво ходене повече — отсече Стивън със строг тон. — Нито крачка повече, в никакъв случай.

— Какво мислиш за крака ми?

— Вероятно е леко инфектиран. Нека да видим какво можем да направим.

Той извади чиста риза от багажа си и я накъса на няколко ивици. Намокри ги с вода, която грижливо носеха в празна винена бутилка. След това почисти инфектираната част възможно най-добре и постави хлабав влажен компрес.

— Как се чувстваш сега?

— Усещам прохлада. Действително е малко по-добре.

Дотук Стивън беше доволен. Постепенно осъзна, че трябва да вземе нещата в свои ръце. След като помисли дали да не се върнат в Лера, който вероятно представляваше едно разпръснато провинциално градче, той реши да продължат напред. Малага се очертаваше като най-примамливата цел и те трябваше да се доберат до там възможно по-скоро.

Стивън спря магарето и помогна на Пейра да се качи в каручката. После потеглиха. Към пет часа следобед наближиха село Касаба.

Стивън спря каручката на централния площад и попита един млад мъж, който пълнеше вода от кладенеца, къде е къщата на селския лекар.

— Сеньор, няма лекар в Касаба.

— Няма ли?

Младият човек поклати отрицателно глава.

— Ако възникне нужда, пристига човек от Лера или Малага. В селото обаче има превъзходен аптекар.

— Как да го намеря?

— Ще ви покажа, сеньор.

Младежът любезно ги поведе през няколко тесни странични улички и спря на прага пред един стълб, на който имаше червени, бели и сини ленти. На същото място се четеше и надпис: „Бръснарница“. Стивън помогна на Пейра да слезе от каручката и после влязоха.

Висок, много слаб човек в сиво сако, един от тези бледи, резервирани и с тъжни лица кастилци, които винаги създават впечатлението, че мислите им идват от друг свят, подстригваше главата на едно момче.

— Моят приятел си нарани крака. Бихте ли го погледнали?

— Седнете, моля.

Той продължи да подстригва косата на момчето методично и с меланхолично достойнство. Пет минути по-късно, когато беше вече свършил, той изтърси и сгъна кърпата, остави настрана ножицата и обърна воднистите си очи към тях.

— Сега съм на ваше разположение.

Пейра развърза превръзката и протегна напред крака си.

Бръснарят го изследва.

— Братя ли сте?

— Не, както ви казах, приятели.

— Не сте испанци.

— Не сме — потвърди Стивън. — Аз съм англичанин.

— Какъв лош късмет имате да сте в Испания в такова мъчително време. С какво се занимавате и откъде идвате?

— Ние сме художници. Пътуваме от Гранада.

— Доста отдалеко. Твърде дълго е за крак като този. И за къде пътувате?

— За Малага.

— Красив град. След като се оженихме, с моята съпруга бяхме там. Но тя, уви, бе повикана от Господа. Аз съм от Сарагоса. Вие не познавате този град. Той се намира на река Ебро. Роден съм на брега на реката, близо до Ла Сео. Ех, ех! Съмнявам се дали ще го видя отново. Разбира се, това няма никакво значение. — Той опипа внимателно крака с пръста си. — Боли ли ви?

— Не много — отговори Пейра.

Стивън знаеше, че лъже, защото дори в малката тъмна стая се виждаше, че лицето му е побеляло.

— Добре, нека да видим какво трябва да се направи.

Бръснарят отвори един дървен шкаф в ъгъла, от лавиците на който надничаха много бурканчета и шишенца, и избра един жълт мехлем. Започна да го размазва нежно върху изранената кожа с малка шпакла от кост.

— Това е мехлем, който съм изготвил сам. Той е прост по състав, но облекчава.

— Тогава сигурно ще помогне?

— Нима се съмнявате?

Кракът беше увит в мек суров памук, след това стегнат леко с бинт от специален за целта мъхнат плат. Пейра въздъхна с надежда за облекчение.

— Много ви благодаря, сеньор. Сега съм нов човек.

Стивън се изправи, поколеба се, след това каза решително, но с крайно неудобство:

— Страхувам се, че ние сме без пари. Но след като пристигнем в Малага, нашите възможности ще се подобрят. Кажете какво ви дължим и след седмица ще ви изпратим парите.

Бръснарят ги изгледа и двамата и вдигна великодушно ръката си.

— Не казвайте нищо повече, приятелю. За малкото, което съм направил за вас, можете да ми заплатите просто с вашата благодарност. Но ви препоръчвам да покажете крака на лекар, веднага щом пристигнете в Малага. — Той погледна в упор Стивън и добави с по-нисък тон, когато приближиха към вратата: — В подобни случаи винаги могат да последват усложнения.

За първи път едно далечно лошо предчувствие премина като сянка през съзнанието на Стивън. Пейра пък, напротив, изглеждаше успокоен. Когато поеха извън селото, той започна да хвали на висок глас своя благодетел, като го противопоставяше хвалебствено на официалната медицина, в която изобщо не вярваше. Той разпалено говореше за целебните качества на разни мазила и мехлеми, за употребата на зехтин и вино при лекуването на рака, за балсами, сол и розмарин, за редки билкови церове, съдържащи смирна, бертамат и амбра, чиито лечебен ефект би се почувствал само след едно денонощие. Той хвалеше най-вече лекарствата, приготвени от Изтока, и допускаше, че добрият бръснар от Касаба има мавританска кръв във вените си. Неговата оживеност изглеждаше неестествена и Стивън отбеляза с растящо безпокойство, че бузите на Джером са леко зачервени. Той осъзна, че трябва да се движат напред с възможно най-бързо темпо.