Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Грижа се за нечистоплътността на нацията.

— По какъв начин?

— Като продавам сапун, стари приятелю. За „Глукщейн брадърс“. Страшно хубава фирма. Добре поставен съм сред тях… почти на партньорски начала. — Погледна в огледалото и оправи връзката си, която, както Стивън видя сега, явно показваше подобрението в живота на Хари; носеше си стария костюм от бледосиньо райе на колежаните от Итън. — Работата е хубава. Аз обичам да пътувам.

Настъпи тишина. Независимо от веселието му и бликащото добро приятелско чувство в ъгълчетата на очите на Честър вече се бяха появили бръчки, а чарът му, подобно на мъха на кадифената му яка, бе чувствително изтънял. Ноктите му, за човек, който приема грижата за чистотата на нацията толкова сериозно, бяха печално мръсни.

— Чувал ли си нещо за Ламбер? — запита Стивън.

— Филип? — погледна наперено Честър. — Елиз го изостави, ти знаеш — по време на войната отиде при един австрийски офицер. Последното нещо, което чух за Филип е, че работи като дизайнер на стенни тапети за една малка фирма в Чантили.

Честър замълча и кимна с глава:

— Разбира се, ти трябва да знаеш за Еми?

— Не!

— О, боже мой, човече! Не четеш ли вестници? Една вечер, около шест месеца след като ти замина, тя се изкачила за своя номер. Казаха при разследването, че пързалката е била мокра, не добре осветена, но освен това Еми е била на вечеря преди номера и според мен се е натряскала добре. Както и да е, тя се подхлъзнала при излитането, загубила равновесие във въздуха и паднала на главата си.

Стивън замълча. Въпреки че знаеше Честър като безподобен лъжец, той не се усъмни в истинността на новината. Въпреки че го шокира, тя отекна в него по странен начин, само като завършек на един епизод, толкова отдавна забравен, сякаш вече е бил мъртъв. Нито пък имаше възможност да се замисли върху него, защото Честър веднага започна да говори за себе си по-малко открити лъжи с една любопитна и безстрашна самоизмама, която забравяше положението му на евтин търговски пътник, работещ на комисиона, неизплатените дългове, изпросените заеми и изръсените от приятели питиета, измамната външност, която му даваше възможността да прекарва по една нощ безплатно в евтини хотели или да заеме работно място. Той почти даде живот на своята лъжлива оценка за превъзходството на хората от старата школа, демонстрира имитация на просперитет. Него очевидно не го интересуваше това, с което се занимаваше Стивън. В неговите маниери, в този вятърничав шарлатанизъм имаше нещо, което будеше възхищение, имаше нещо близко до героичното, нещо, което и за миг не се поддаваше на депресия или на горчивите проблясъци на истината. Като погледна часовника над бара, Честър се размърда.

— О, господи — възкликна той. — Часът е шест и половина. Имам само седем минути, за да хвана влака за Фолкстоун. Трябва да бягам. Довиждане, стари приятелю. Благодаря за питието. — Честър накриви бомбето си още повече над ухото, ръкува се, кимна на момичето на бара и като залюля черната си чанта с мостри, излезе наперено.

Със замислен вид Стивън плати сметката и пое в падащия здрач към квартал Роу. Тази случайна среща със спомените за далечния период във Франция, кратък може би, но все пак изпълнен с толкова илюзии, го върна с по-голямо облекчение в сегашната реалност. След празната суета на Честър той можа да оцени положителната страна на обикновените неща, които щеше да намери в топлата кухня на номер четиридесет и девет. Състоянието му на нерешителност се изпари. Той изкачваше стъпалата с внезапна бодрост.

Вътре, в стаята, Ерни седеше до масата, а Джени се въртеше около печката.

— Да благодарим на Бога — поздрави го тя с ведро лице. — Пазех ви вечерята и се страхувах да не се развали. Ние вечеряхме преди повече от половин час.

Топлината на нейното посрещане, домашният уют на тази малка стая го трогна като благословия. Той седна до Ерни, който се беше навел с интерес над един седмичник — „Комични изрезки“. Джени извади една дълбока чиния с овчарска питка, постави я на масата, като една част от нея остави завита с кърпа.

— Внимавайте, че е гореща. Дръпни се, Ерни, с твоя латински и гръцки.

Стивън се разположи удобно и започна да яде. От питката, покрита с дебел пласт запечени картофи, се вдигаше пара и се носеше апетитен аромат. Джени взе отсрещния стол и наблюдаваше апетита му с одобрение.

— Работихте ли?

— Опитвах се… След това обиколих пристанището.

— Отразило ви се е добре. Освежили сте се навън.