Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Може би… аз все още мога да докажа, че не съм победен…

През следващите дни настроението на Стивън се подобри още повече. Колко щастлив беше сред тези обикновени хора, на които членовете на неговата собствена класа несъмнено биха гледали отвисоко като на „прости“. Напротив, той се чувстваше сред тях като у дома си, дори усети истински, че е един от тях. Самият живот около пристанището, пристигането и отпътуването на малките едномачтови рибарски лодки, разтоварването на улова — всичко това го вълнуваше, разведряваше съзнанието му от горчивите размишления. Рано сутринта той придружи Флори до рибния пазар и отбеляза с какъв успех и спокойствие правеше тя своите наддавания, като просто ловеше окото на човека, който провеждаше търга, чийто стържещ глас водеше вечна борба с произнесените ставки. Стивън увеличи продължителността на разходките си до скалите, спеше на прозорец, широко отворен за бриза. Най-добро от всичко беше къпането. Полярните влияния се отразяваха силно на водата, но за разлика от Флори, която беше зиморничава, Стивън не можеше да бъде възпрян. Всеки предобед той излизаше на пристана, където се присъединяваше към тези местни жители, които си бяха направили целогодишен клуб. Един приятелски настроен член на този клуб го беше информирал, че плувал даже когато снегът вече е покрил брега. Рязкото тонизиращо солено потапяне ускоряваше повече от всичко останало възстановяването на Стивън, възраждаше у него желанието да рисува. А най-ободряващото от всичко беше, че бе осъзнал и повярвал силно в собствените си творчески сили.

По-голяма част от времето прекарваше сам — Флори, когато не беше заета с осигуряването на концесията си, получена от корпорацията, наблюдаваше ръста на продажбите в нейния магазин. В него изцяло бе ангажирана Джени, докато Ерни всеки следобед правеше обиколки с каручката и предлагаше стоката с високи подвиквания.

Стивън се учуди, когато в сряда беше направено предложение за семейна екскурзия.

— Можеш ли да се измъкнеш? — запита той Флори.

— Работа без развлечения е жива скука — припомни тя една поговорка, но след това се смили над неговото невежество и каза: — В сряда затваряме за половин ден и отиваме да ловим скариди.

— Ловене на скариди?

— Като че ли чуваш за първи път. Не ме ли свързваш винаги с тези проклети скариди? Уведомявам те, че сега ще направим чай. А ако не те е страх да умреш от измръзване, можеш да се окъпеш веднъж в морето, също като на Северния полюс. Това устройва ли ви, Микеланджело?

— Звучи прекрасно, Флори — съгласи се той приятелски.

Тонът му беше особен и в отговор тя му се усмихна. Макар и предпазливо, тя постепенно омекна към него. Не можеше да забрави рисунката на Джингър, която беше занесла във фотостудиото на У. Х. Смит, за да й направи паспарту. Нещо повече — повторните предложения да върши нещо в магазина, макар че бяха твърдо отхвърлени, я склониха да го разглежда не като „лепка“ — това още повече се потвърди, когато една вечер тя го видя как той със запретнати ръкави мие съдовете за вечерта.

Срядата дойде облачна, но суха. Точно в два часа кепенците на магазина бяха спуснати и компанията пое, накачена на малката каручка, по пътя на изток покрай морето, към Клифтънвил. След около пет мили Ерни свърна от главното шосе по един междуселски път, който минаваше между храсти от напъпил глог и завършваше на тревиста пътека, минаваше през една ракитена портичка в поле от репей и груба морска трева. Разпрегнаха понито и го пуснаха свободно да пасе, докато Флори с вид на разводач ги поведе надолу, през дюните на туфи, към малък усамотен пясъчен залив, закрит от скалисти носове и открит само откъм морето.

— Какво прекрасно място! — възкликна Стивън.

— Отливът току-що е започнал — отбеляза практичният Ерни.

— Значи тук ги ловите.

— Ще поровиш ли с мен, момче? Чакай само да приготвя пръчките за изравяне на мидите — извини се Ерни и бързо отиде настрани.

— Аз съм готова — каза Джени и при неговия изненадан поглед се разсмя високо. — Да видим кой пръв ще влезе във водата.

Те се разсъблякоха зад двете близки скали. Въпреки особеностите на женското облекло тя стигна първа до водата и се хвърли в нея.

— Къде си се учила да плуваш? — запита той, когато с усилие стигна до нея.

— На пристана на Джо Тапли. Като деца ние се въртяхме там през цялото лято.

Тя се обърна и заплува със затворени очи. Закръглена и млада, тя изглеждаше съвсем непроменена за времето, откакто се беше запознал с нея. Стивън забеляза в нея свежест, естествена привлекателност, която го накара да се зачуди защо не си е намерила друг съпруг. Внезапното любопитство превъзмогна естествената му резервираност.