Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Момичето отиде до камината, наведе се и започна да чисти пепелта. Движенията й изостриха вниманието му и когато тя понечи да стане, той рязко я спря.

— Моля те, не се движи, Джени.

— Но, сър…

— Недей, недей! Обърни главата си назад и не мърдай нито на сантиметър.

Когато тя послушно се подчини и замря в неудобната поза, пръстите му зашариха нервно по листа.

— Ти ме смяташ за напълно луд, нали, Джени? Всички наоколо мислят така.

— Не е така, сър — запротестира тя решително. — Ние ви смятаме за малко странен, разбира се, когато давате на момчетата от младежкия клуб да рисуват. Не е нормално един свещеник да ги учи на това. Когато господин Гиър е влязъл при момчетата, които вие наблюдавате, ги е намерил всички да се бият. Той едва ги е познал — били с разбити носове и синини под очите. Съгласете се, че всичко това е необичайно, но всички ние мислим, че наистина сте много приятен джентълмен.

— Това звучи окуражаващо. Кажи ми, Джени, ако ти си една стара жена на легло, щеше ли да предпочетеш Библията пред бутилка джин?

— Бих предпочела Библията, сър, на практика даже две. Господин Лофтъс и господин Гиър ми дадоха по една. Книгата на Лофтъс имаше хубави цветни ленти.

— Не го усуквай, Джени! Кажи истината!

— Добре, сър. Ще зависи от това колко зле се чувствам. Смея да кажа, че ако се чувствам определено зле, джинът би могъл да свърши по-добра работа.

— Много добре, Джени. Ти си напълно искрена. А сега, какво мислиш за това?

Постепенно тя се беше отпуснала и се приближи до него. Вгледа се със съмнение в рисунката.

— Не разбирам нищо от тези неща, сър, но изглежда хубаво направена.

— Защо, глупаво момиче, не можеш да разбереш, че това си ти?

— Е, добре, сега вече го казахте, сър — отговори тя скромно. — Изглежда, това съм аз, гледана откъм гърба. Единственото нещо, което бих желала да го няма, е старият ми халат, който така нелепо е цъфнал на рисунката.

Стивън се разсмя и хвърли блока обратно на бюрото.

— Точно старият ти халат ми харесва. Ти си отличен модел, Джени. Бих желал да ми позираш. Ще ти давам по пет шилинга на час.

Тя се втренчи в него, после погледна встрани.

— Всичко ще бъде съвсем коректно, нали, сър?

— Що за глупости — каза той безгрижно. — Какво те притеснява? Струва ми се, че не проявяваш интерес.

— Съгласна съм, сър! — отговори тя смутено и топла червенина изби по бузите й. — Всъщност ако всичко е наред, аз бих могла да се възползвам от допълнителното възнаграждение.

— О-о!

— Да, сър! Разбирате ли… аз очаквам скоро да се омъжа — изрече тя, след което лицето й загуби колебливия си вид и тя се усмихна по момчешки.

— Моите поздравления. Кой е щастливецът?

— Името му е Алфред, сър. Алфред Бейнс. Той е стюард на кораба „Ориент лайн“. Ще се завърне след около два месеца.

— Толкова по-добре за теб, Джени. Няма нищо чудно в това, че имаш нужда от допълнителни средства. Кога приключваш с работата си?

— Веднага след като почистя стаята ви, сър. Обикновено около пет часа.

— Е, добре тогава, да предположим, че ще се задържаш около час след това, от пет до шест, два пъти седмично. Бих могъл да ти плащам петте шилинга всеки път.

— Вие сте много щедър, сър.

— Много малко всъщност. Но ако тази работа не ти се стори толкова уморителна, мога да те препоръчам на един приятел, който преподава вечерни курсове в Слейд. Той ще бъде радостен да те наеме за кратък период от време.

— Той не би ли очаквал, сър… — запита Джени и се изчерви до уши.

— Не, за бога — отговори Стивън любезно. — Ще бъдеш облечена в някакъв костюм. Вероятно ще те използва за модел на бюст.

— В такъв случай ще бъда много благодарна, сър, и наистина преди всичко на вас.

— Мога ли тогава да смятам, че сме се договорили — усмихна й се той с една от редките си усмивки, която направи лицето му толкова привлекателно. След това й подаде ръка.

Все още зачервена, тя протегна своята. Малките й пръсти, с нокти, поразени от някаква болест, бяха топли и сухи, по върховете им имаше следи от измръзване. Въпреки това беше изключително приятно да държи тази малка ръка в своята, пулсът на младото й тяло биеше в нея и той едва се застави да я пусне. Тя се обърна към вратата, беше твърде бледа. Без да го погледне, каза:

— Вие винаги сте се отнасяли много добре с мен, господин Дезмънд. Удоволствие е да правя нещо за вас. Винаги съм се стараела да чистя стаята ви с особено усърдие. И да чистя обувките ви добре. Защото… е добре, защото това сте вие, сър!