Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

— Боже, как пари.

Люк взема бутилката от масата и става на крака.

— Трябва да се изпикая, мамка му.

Отваря вратата на сутерена и излиза със залитане, като я оставя открехната след себе си.

Кали ме поглежда объркано.

— Защо излезе навън?

— Така прави, когато е пиян. — Отпускам се назад с ръка все още около раменете ù. — Обича да пикае навън.

— Ще се оправи ли? — Кали вдига крак на дивана и го прибира под себе си. — Изглежда доста пиян. Ами ако тръгне към гората и се загуби?

— Ще се оправи — отхвърлям притеснението ù аз, защото не ми се говори повече за Люк.

За минута седим в мълчание и аз я наблюдавам с крайчеца на окото си, умирайки си да я докосна, както я докосвах по-рано у тях.

Тя се завърта към мен и стисва устни, потискайки усмивката си.

— Наистина ли си пратил писмо с анкета на Тами Бентлър?

— Искам да поясня, че това се случи в трети клас.

Отпускам се на дивана, хващам я за рамото и я придърпвам надолу към себе си, за да легнем един до друг, а после преплитам крака с нейните.

Тя си удря главата на облегалката за ръце, докато се намества.

— Ох… и тя какво отговори?

— Ето, вдигни си главата — казвам и слагам ръка под нея, като възглавница. — Отговори ми, че няма начин.

Кали се обръща настрани, с лице към мен.

— Много тъжно. Аз щях да кажа „да“.

— Така ли? — питам със съмнение. — Защото не бях толкова чаровен, колкото сега.

Тя се задавя със смеха си и свежда глава към гърдите ми.

— Ами аз малко нещо те харесвах в началното училище.

— Моля? — Слагам ръка под брадичката ù и повдигам главата ù, за да я погледна в очите. — Сериозно?

— Мисля, че знаеш, че почти всички момичета те харесваха, и затова съм изненадана, че Тами е отговорила с „не“.

— Мисля, че Тами щеше да приеме писмото по-добре, ако беше от някой като теб.

— В смисъл… тя харесваше… харесва момичета ли?

Свивам рамене и вдигам поглед към тавана.

— Така чух, кой знае дали е вярно — казвам и спирам за малко, поглеждайки към нея. Тя навлажнява устните си с език. — Колко си пияна?

— Изобщо не съм пияна — отвръща тя. — Изпих две малки глътки.

Щипвам я отстрани и тя слага ръка върху ребрата си в защитен жест.

— Да, но си много дребна и не носиш.

— Не съм чак толкова дребна — възразява тя. — И честна дума, не усещам почти нищо.

За миг разглеждам внимателно очите ù, след което се приближавам предпазливо.

— Значи, ако сега те целуна, няма да означава, че се възползвам от теб?

— Не, но може да означава, че аз се възползвам от теб. Дъхът ти мирише почти колкото бутилката.

Тя размахва ръка пред носа си с усмивка.

— Уверявам те, можеш да се възползваш от мен и аз няма да имам нищо против, дори след като изтрезнея.

Притискам устни в нейните и усещам как сърцето ми тътне в гърдите, когато Кали остава без дъх.

Спуска се тишина, докато лежим, опрели чела и смесващи дъха си. Слагам ръка върху ханша ù, затварям очи и усещам силата на мига като отворена рана.

— Имам въпрос — прошепва тя. — Колко души видяха Люк в онзи халат?

— Нали се сещаш как всяка Коледа в центъра има коледен хор?

— Да.

— Ами той мина от там.

Тя се разсмива, претъркулва се върху мен и заравя лице в рамото ми, докато кракът ù се плъзга по корема ми.

— Там винаги има супер много хора. Боже мили, сигурно и нашите са били там! Те винаги ходят.

— Знам… — Вдишвам миризмата на косата ù; шампоан, смесен с цигарен дим от пътя за насам, когато Люк пушеше в колата. — Кали, аз… — Мамка му! Какво, по дяволите, ми става? — Ужасно искам да те целуна.

Тя замръзва и гърдите ù докосват моите, когато издишва бавно.

— Така ли?

Отмествам косата от лицето ù и тя ме поглежда през дългите си мигли.

— Може ли?

Кали остава неподвижна за секунда, след което кимва.

— Да, може.

Изпускам напрегнат дъх и се навеждам към нея, като накланям глава настрани. Притискам устни в нейните, после засмуквам леко долната ù устна, а тя издава дрезгав стон, който залива тялото ми с желание. Гмурвам се в целувката, отварям уста и галя устните ù с език. Топла е и има вкус на уиски и аз искам още — повече, отколкото вероятно сме готови да понесем.

Хващам я за кръста и я издърпвам в скута си, така че да ме възседне.

— Не мога да се спра с теб.

От устните ù се откъсва тихо възклицание, когато твърдият ми член се притиска в нея.

— Кейдън… — започва тя, но спира, когато вплитам пръсти в косата ù и насочвам лицето ù към моето. Отмествам устни надолу по врата ù и засмуквам кожата, поглъщайки вкуса ù.