Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

— Боже мили! Това е по-зле от водката — потреперва тя и запримигва като луда.

Разсмивам се, приближавам се до нея на дивана и я прегръщам през раменете.

— Кали, Люк играе мръсно. Ти го нападна, сега очаквай да ти отвърне със същото.

Тя издава нацупено долната си устна, която лъщи от уискито.

— Чакай малко, имаш нещо на устните.

Навеждам се и го изсмуквам. Очите ù се разширяват, когато облизвам устни и се отдръпвам.

— Права си, „Джак“ е доста гадно.

— Ужасно е — съгласява се тя с треперещ глас.

— Добре, сетих се за едно — казвам аз и се покашлям. — Никога не съм се прибирал вкъщи само по розов халат и чехли.

Кали изсумтява през смях, а Люк присвива очи.

— Яко си го просиш. Сега ще ù разкажа всичките ти мръсни тайни, шибаняк такъв.

Аз се разсмивам и вдигам ботите си върху масата.

— Това беше само да ти го върна, задето я нападна.

— Може ли да чуя защо е трябвало да го направи? — пита Кали, докато Люк отпива.

— Много ми е любопитно.

— Бил на гости на едно момиче — започвам аз, без да обръщам внимание на смъртоносния поглед на Люк. — И докато правели секс, се появили родителите ù. Били си свалили всички дрехи в дневната, така че се наложило да вземе халата и чехлите ù, защото само те му станали.

— А и беше кучи студ — припомня си Люк и пак отпива от шишето. — Макар че си заслужаваше за секс с Кари Делмарко.

Кали закрива устатата си с длан и навежда глава, сигурно за да прикрие неудобството си. Безумно сладко е и изведнъж се улавям, че мечтая Люк да си тръгне, за да остана насаме с нея.

— Сетих се за едно — заявява Люк и ми хвърля злобен поглед. Очите му се зачервяват и говорът му е малко нестабилен. — Никога не съм казвал на момиче, че съм фронтменът на „Шевел“, само за да я забия.

— Ще те убия заради това. — Протягам се през масата, за да конфискувам бутилката от ръката му. — Нали ти е ясно?

Той ми се хили, докато отпивам и гледам към Кали.

— Бях на петнайсет. По онова време правех много тъпотии.

Тя не изглежда притеснена, но понякога е трудно да разбереш какво мисли.

— Добре, сетих се за друго. — Забивам поглед в Люк и ми се иска да го пребия. — Никога не съм правил стриптийз на масата в пълна с хора стая.

Той отпива отривисто и преглъща алкохола с подскок на адамовата ябълка, а очите му са студени.

— Никога не съм се събуждал разреван посред нощ заради кошмар от филма „Хелоуин“.

— Бях на десетина години — възразявам и дръпвам бутилката от ръката му. Отпивам голяма глътка и започвам да усещам как алкохолът гори в тялото ми. — Никога не съм се напикавал, защото са ме заключили навън и не съм могъл да вляза.

Люк грабва шишето от протегнатата ми ръка, като разлива малко уиски върху масичката.

— Никога не съм изпращал писмо на момиче, в което трябва да отбележи верния отговор, „да“ или „не“. „Харесваш ли ме, Тами Бентлър? Мислиш ли, че съм сладък?“

Кали избухва в смях и запушва устата си с ръка, а раменете ù се превиват към коленете.

— Дори не знам какво да правя с цялата тази информация.

Изливам още един шот в гърлото си и обърсвам уста с ръкава си. Въпреки че съм ядосан, задето Люк ме изкарва някакъв кретен, се радвам, че Кали е щастлива.

— О, смешно ли ти се струва? — питам я, а тя вдига глава, бършейки очи, и кимва. — Защото лесно мога да те хвана и теб.

Тя поклаща глава, все още усмихната.

— Не знаеш чак толкова за мен, Кейдън, така че не се притеснявам особено. Освен това вече ти казах, че не съм правила кой знае какво.

Навеждам се към нея и слагам устни до ухото ù, като отмествам косата ù назад.

— Никога не съм получавал една от най-страхотните целувки в живота си под дъжда.

Яко пиян съм и признавам повече, отколкото бих казал на трезва глава, но в момента на пияния ми мозък не му пука.

Кали потреперва от допира на дъха ми, раменете ù се дръпват нагоре.

— Само че си го правил, нали? А може би не си. Не знам.

— Обожавам, когато говориш несвързано. Много е сладко. — Допирам бутилката до устните си, отмятам глава и отпивам, с което отговарям на въпроса ù. После ù поднасям шишето с прикован в нея поглед. — Ти си наред, освен ако не е вярно.

Пръстите ù треперят, когато взема бутилката в ръка. Наблюдавам как се движат устните ù, докато накланя глава назад и отпива голяма глътка. Сигурно не трябва да я зяпам, но да гледам как се движат устните ù ме разсейва и възбужда.

Тя започва да кашля, издувайки бузи, оставя бутилката на масата и забърсва устни с ръкава си.