Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

— Да, доста болеше.

Кали ме поглежда.

— Дан Зелман ли? Той е огромен. Защо ти е било да се сбиваш с него?

Свивам рамене и сядам до нея на облегалката на дивана.

— Бях пиян — обяснявам, а после се навеждам към ухото ù и прошепвам: — И ми беше криво, че нямах смелостта да ударя някой друг онази сутрин.

— Баща ти ли? — пита шепнешком тя, като извърта глава и устните ù почти докосват моите.

Намествам се притеснено.

— Да, общо взето.

Люк отваря хладилника и по земята със звънтеж изпопадат бутилки бира.

— Проклятие! Не бях аз виновен!

Завъртам очи с преувеличена досада и Кали се засмива. Скачам от дивана и отивам да му помогна да ги събере, доволен, че никоя не се е пръснала. Сега най-малко от всичко ми трябва баща ми да слезе и да намери килима олян и смърдящ на бира.

След като ги прибираме, Люк изважда бутилка „Джак Даниълс“ от хладилната чанта.

— Шотове за всички.

Кали поклаща глава, спуска крака от дивана и скача на пода.

— Без шотове.

Аз ù се усмихвам игриво.

— Какво? Не се ли забавлява последния път, когато се напи?

— Аз дори не го помня — казва тя със затаен в гласа смях. — Ти обаче помниш. Така че ти ми кажи. Забавлявах ли се?

Ухилвам се широко и прибирам един кичур зад ухото ѝ.

— Така изглеждаше.

— Би било чудесно, ако просто ми кажеш какво съм направила и казала.

— Не, по-добре е да го запазя за себе си. Повярвай ми, ако не знаеш нещо, то не може да ти навреди.

— Знаете ли какво? — пристъпва Люк към нас и отвинтва капачката на шишето. — Можем да го направим като игра. Така, ако си много добър, изобщо няма да се налага да пиеш.

Кали мести поглед между двама ни.

— Каква игра?

Люк ме поглежда косо и аз поклащам глава, защото знам накъде бие.

— Правилата са много прости. Някой казва нещо от рода на: „Никога не съм заспивал в предния двор на съседите, защото съм бил толкова гипсиран, че съм го взел за своя“. — Той ми подава шишето. — И сега той трябва да отпие.

Грабвам бутилката от ръката му, отмятам глава и насила преглъщам голяма глътка уиски.

— Мерси, че ме използва за пример.

— Значи, как? — пита Кали. — Ако си направил това, което казва другият, трябва да отпиеш?

Облизвам алкохола от устните си.

— Да, но не се налага да играеш. Може просто да си говорим. Люк мисли, че всичко трябва да се върти около алкохола.

Той дръпва бутилката от ръката ми и ми хвърля суров поглед.

— Не е вярно. Просто се опитвам да се отърва от скуката. Тук няма какво да се прави, след като всички заминаха.

Кали вдига едното си рамо.

— Може да играем. Аз не съм правила много неща, така че шансовете май са на моя страна.

— Да, обаче не знаеш много за нас — казва Люк с лукав тон. — Така че ще ти е трудно да измислиш с какво да ни хванеш.

Тя отново свива рамене с поглед, който ме кара да се запитам дали пък не знае нещо.

Настаняваме се на дивана, Кали от едната страна, а аз от другата. Люк сяда на разтегателния фотьойл, вдига крака на холната масичка и отпива направо от бутилката, след което я оставя на масата.

— Е, кой иска да започне?

— Аз — предлага Кали с вдигане на ръка.

— Сериозно? — питам аз. — Защото не си длъжна. Не си длъжна да участваш в нищо от тези неща.

Тя се усмихва невинно, увивайки кичур коса около пръста си.

— Няма проблем. Наистина.

— Нека пробва — казва Люк, премята ръце на облегалката на фотьойла и се отпуска в него. — Много искам да чуя какво ще излезе от устата ù.

Посочвам бутилката.

— Добре, да видим какво можеш.

Кали прехапва устна, обмисляйки какво да каже, а после забива поглед в Люк.

— Никога не съм уверявала треньора си, че не съм пияна, след като очевидно съм била натряскана на мач.

Лицето на Люк посърва.

— Откъде знаеш за това?

Тя свива рамене.

— Баща ми е треньорът и аз дочувам разни неща.

С поглед, прикован в Кали, той отмята глава и изгълтва повече от един шот от бутилката.

— Добре, сега трябва да ти го върна.

— Това не е по правилата! — Кали ме поглежда за помощ и сините ù очи са помрачени от паника. — Нали?

— По моите правила е. — Люк потупва брадичката си и се навежда. — Никога не съм стъпвал върху спрей и не съм оставял размазана боя по пода, която касиерът после да трябва да чисти.

Тя завърта очи, докато на устните ù се появява усмивка, демонстрирайки състезателен хъс. Как само мечтая да беше насочен към мен.

Люк поклаща бутилката пред лицето ù, за да я подразни, и тя я грабва от ръката му. С отвратена физиономия допира устни до гърлото, накланя се назад и изсмуква съвсем малка глътка. После се задавя и бута шишето към Люк с извърната глава и затворени очи.