Георги Бърдаров - Аз още броя дните

(Една-единствена сълза прорязва рибарската мрежа, просната върху лицето ѝ, сякаш да съхне.

И след дълга, дълга пауза едно тихо, много тихо.)

— Аз още броя дните.

P.S.Върнах се на моста в Сараево след една година. Всичко, което чух в онази нощ, ме промени завинаги. Завинаги ще нося болката на тези хора в себе си, няма как да я разбера, не съм я преживял, но ще я нося. Разбрах, че Зоран е изчезнал. Едни казваха, че се е самоубил, други — че е избягал на Запад. Никога повече не се видяхме и чухме. Написах романа, мисля, че им го дължах. Името на Зоран е сменено, разбира се, той така или иначе няма никога да намери покой, нито на този, нито на онзи свят. Както аз никога няма да намеря отговора за тази всепомитаща омраза на Балканите. Промених се. Живея с тази болка. Нося си я, като гърбица. И всеки ден гърбицата нараства. Сега ценя живота много повече. Пролетното слънце, шума на вятъра, дъжда, усмивките на хората, плача на децата. Опитвам се да живея честно.

Стигам до моста. Над Сараево се спуска здрач. Минава девет, и отново е май, и отново е пролет и ухае на жасмин. Сядам до металните перила. От време на време минават коли и хора. Някои ме гледат с учудване. Не мога да мисля за нищо. Почвам да плача. Ей така от нищото. Сълзите напират — не ги спирам. Повече не искам да съм лицемерен, да съм удобен за хората. Поне на този мост не мога. Давам воля на болката и сълзите. Единственото, което искам в този момент, е да се върна у дома.

20 февруари 2015 година, 18:46, Кафе Timеless, София

Георги Бърдаров

Издание:

Георги Бърдаров. Аз още броя дните

Българска. Първо издание

Отговорен редактор: Рия Найденова

Редактор: Христо Карастоянов

Коректор: Ива Колева

Художествено оформление: Стоян Атанасов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 11,5

ИК „Сиела“, София, 2016

ISBN 978-954-28-2071-0

„Сараево, Сараево, къде е моят рай, къде е моят рай.“

„Цингарела, Цингарела, ти си толкоз недостъпна, кой ли пие от красотата ти, нагледах се на бедрата ти. Цингарела, Цингарела…“.

„Цингарела, Цингарела, тежко ми е да се откажа от китарата и от виното, от топлината на тялото ти, Цингарела, Цингарела.“

„Не, не ми казвай да съм друг, не е важно, че не съм първи, защото аз съм мечтател, защото аз съм мечтател, защото аз съм мечтател…“.

„Аз играя на всичко, играя на всичко или нищо…“.

„Защото аз съм един изгубен мечтател, скитник, блудник, луда птица под това небе, луда птица, бездомен мечтател…“.

„Казах ти го вече, че си най-хубава, повече от всички други, казах ти го вече, че все се усмихвам, но с много тъга“.

„Аз не съм просяк, но прося си любов, нито съм наивен със своите поеми, но за жената, която обичам, живея тоя живот като бохема“.

„Аз съм един от многото с китари“.

ЮНПРОФОР (United Nations Protection Force) — умиротворителните сили на ООН на територията на страните от бивша Югославия.