Георги Бърдаров - Аз още броя дните

Тогава някой затропа по вратата. Лада замръзна. Затропаха още по-силно. Лада изтича, отвори и видя отвън Златко. Изглеждаше ужасно, беше брадясал, мръсен. Лада разбра всичко на мига. Не каза нито дума, не попита нищо. Сякаш докато не бъдеше казано на глас, Давор и Айда щяха да са живи. А Златко се облегна на рамката, прокара ръка през гъстите си черни коси и рече с дрезгав от ужас глас:

— Убиха Давор и Айда на моста над Миляцка.

Лада отстъпи крачка назад.

После писъкът ѝ прониза тишината, блъсна се в прозорците, счупи ги, огласи целия град.

Броеницата в ръцете на Далибор се скъса и малките мънистени топчета изтрополяха по плочките във всички посоки.

Самира се клатеше на стола в кухнята. Държеше в ръце писмото и се клатеше. Когато го прочете, косите ѝ побеляха за няколко минути. Оттогава седеше на стола и само се клатеше. Не отиде нито веднъж до тоалетна, не пи нито глътка вода, не хапна нищо, само седеше, клатеше се на стола и препрочиташе писмото:

Мили мамо и татко, ние с Давор решихме да избягаме. Не издържаме повече тук. Моля ви да ми простите, нямаше как да си взема довиждане с вас. Ала не се притеснявайте — всичко с нас ще е наред. Давор плати на едни хора много пари. Много пари. Всичко е сигурно, няма да имаме никакви проблеми. Като четете това писмо, вече ще сме на свобода. Не се притеснявайте за мен, при нас наистина всичко ще е наред — притеснявайте се за себе си. И се грижете за себе си, вие оставате във войната.

Обичам ви много, обичам ви толкова много, че не мога да го изразя с думи, няма такава мерна единица. Обичам ви! Целувам те, мамо, целувам те, тате. Обичам ви и ви благодаря за всичко.

Писмото имаше още два реда, но Самира тях не ги четеше. За тия два дни го прочете повече от петстотин пъти и всеки път, щом стигнеше до последните два реда, спираше и започваше отначало. Сякаш докато писмото си стоеше недопрочетено, Айда щеше да бъде жива, щеше да има още какво да им каже. Сафет само пушеше. Не отронваше и дума, само палеше цигара от цигара. Поне излезе да си купи цигари, ходеше до тоалетната, пиеше ракия…

После на входната врата се потропа. Самира спря да се клати и погледна към Сафет, но той не помръдна, обвит в гъстия и сив тютюнев дим. Самира стана и бавно отиде до вратата. Отвори я, а отвън стоеше млад мъж с черно кожено яке. Беше ѝ смътно познат, може би някой приятел на Давор или съученик на Айда. Мъжът пристъпваше нервно от крак на крак и сякаш не смееше да я погледне.

Накрая каза простичко:

— Айда и Давор са убити, телата им лежат на моста над Миляцка.

Самира не издаде никакъв звук, не попита нищо. Затвори бавно вратата и се свлече на пода, а писмото излетя от ръцете ѝ. Люшна се няколко пъти във въздуха и падна върху чифт подпетени обувки.

Някой направи снимки на лежащите вече трети ден на моста тела. Пусна ги в публичното пространство, медиите ги публикуваха и снимките обиколиха света. Надигна се мощна вълна от недоволство. Сякаш хората едва сега разбираха, че в Босна се води война. Отвсякъде се надигнаха гласове — телата им да бъдат прибрани и погребани! Валяха писма от Нова Зеландия, Мароко, Канада, Китай, Индия, Русия, Мексико, Филипините, Сейшелските острови, Вануату, Франция, Алжир, Австрия, Уругвай…

Двете семейства се събраха. Трябваше да приберат телата. Трябваше да сложат край на това безумие. Далибор береше душа в болницата — беше получил инфаркт. Решиха Лада да иде при сръбските паравоенни, а Самира и Сафет — в ЮНПРОФОР.

Лада тръгна заедно с Каро. Той също беше разстроен. Каза ѝ, че е предал парите точно както трябва, точно на когото трябва — на капитана, който е командвал отряда в онази нощ. Организирал беше всичко, от другата страна на моста Туце и Миле ги бяха чакали чак до сутринта, за да ги изведат от зоната на огъня до безопасна територия.

Сърбите категорично отказаха да приберат те телата. Казваха, че не са виновни, че не са стреляли и ако ги приберат, все едно си признават вината. Лада опита всичко. Опита с молби, опита със сълзи, със заплахи, с пари. Даваше им всичките си бижута, които има, златото, дрехите си, всичко, само и само да ѝ помогнат. Каро обеща, че също ще даде пари, но сърбите бяха непреклонни. Лада се опита да се нахвърли върху тях, но Каро успя да я прихване през кръста и да я измъкне оттам.