"
"
Спа-център “Архимед”
Късната пролет на 243 г.пр.н.е.
Сиракуза е ебахти убитото място. Туризъм сме щели да развиваме.
Ше развиваме кура ми! Преди 20 години беше добре – имаше 3
хотела и 5 ресторанта. Сега има сигурно над 200 хотела, а
туристите няма къде да си опънат една кърпа на плажа. Кво е това
безумно строителство, кво е това чудо...
Затова идват само последни бедняци, ама и те ше престанат. Ква е
тая почивка по цял ден да ти трещят багери и фадроми под
прозорците? Кметът се опита да забрани строителството по време
на сезона, ама мутрите изобщо не ебават тия разпоредби. А иди да
ги спреш!
А нас, старите хотелиери, никой не ни пита за нищо. Тая година,
като си платих патентния данък и заплатите на персонала, не ми
остана почти никаква печалба. За какво да работя?
Досифея вика да продадем хотела, ама кой ше го купи? В момента
72 хотела в Сиракуза се продават, ние ще сме седемдесет и
третият. Пълна безнадеждност.
Решил съм да направя някои нововъведения в хотела. Ще го
превърна в спа-център с неповторима уелнес-атмосфера. Досифея
ше прави масажи на гостите, ще сложа една вана на двора да се
киснат вътре и ще пусна слух, че водата е лечебна. Слуховете са
най-добрата реклама. Нека после някой да докаже, че не е лечебна.
Разковах двете зелеви каци и направих от тях вана. Жестоко
смърди на кисельоч, което ше е доказателство, че водата е
лечебна, хехе. Нарекох ваната “спа-каца”.
Започнах да обучавам Досифея да прави масажи. Всеки ден я
карам да тренира върху мен. Врат, рамене, рибици, кръст, бедра,
прасци, пети. Много е некадърна, ама ше се научи, къде ше ходи.
Чудя се обаче какви цени да сложим.
Реших да поставя бизнеса си на научни основи и да направя
формула за увеличаване на цените. На тоя етап имаме 22
резервации за по една седмица. Разделих 22 на 7 и получих 3.14.
Излиза, че трябва да вдигна цените 3.14 пъти, което ми се струва
добре. Досифея предлага да не си играем с дроби, а направо да ги
увеличим 4 пъти, но на мен това ми изглежда живо обирджийство.
3.14 е добро увеличение – всички ще са доволни.
Една седмица по-късно
Досифея става все по-добра в масажите, ама тая спа-каца ми еба
майката. Едно че смърди, ами и дъгите подпикват отнякъде и
водата изтича. Вечер я пълня, на сутринта е празна. А едно пълнене
си е тежка хамалогия – мъкна като изоглавен ведра от кладенеца, а
спа-кацата събира 82 ведра вода.
Тия нововъведения ще ме съсипят.
Направихме и пано
.
,
.
,
.
,
ладък бизнес, да дойде да качи
десет каси бира до панорамния бар.
Няколко дни по-късно
Май намерих решение за пълненето на спа-кацата. Направих един
винт, сложих го в една тръба, а края на тръбата потопих в
кладенеца. Пинизът е, че като въртиш винта, водата тръгва нагоре
по тръбата. Не знам как става тоя номер, обаче е велико. Сбогом
ведра, сбогом тежък физически труд.
Пет дни след лятното слънцестоене на 243 г.пр.н.е.
Пристигнаха първите туристи. Руснаци. Юрий Дмитриевич и жена
му Еврика Сергеевна заедно с двете си неприятни копеленца. С
всяка изминала година тия лайна стават все по-нетърпими. Ама
какво да ги правя – редовни клиенти са. Юрий Дмитриевич много
хареса масажите и кара Досифея да го мачка по два пъти на ден. А
Еврика Сергеевна не излиза от кацата. Как издържа на тая смрад,
направо не знам.
Два дни по-късно
Измислих метод за повдигане на касите с бира до панорамния бар.
Вземам една по-дълга дъска и подлагам под нея кръгъл камък.
Върху късото рамо на дъската слагам касата с биричка и после
натискам дългото рамо. По тоя начин мога да повдигна всичко,
независимо от тежестта. Ако ми дадат опорна точка и достатъчно
дълъг лост, ше повдигна и земята.
Единственият недостатък на този метод е, че понякога касите падат.
Доста бирички изпотроших, докато му хвана цаката.
Аз ги вдигам отдолу, а отгоре Досифея само ги поема и ги реди в
хладилника. По същия метод спускаме и касите с празните шишета.
Забелязал съм, че мързелът е главният двигател на прогреса.
Колкото си по-мързелив, толкова повече изобретения ти хрумват.
На следващия ден
Някой ден ше ми писне на кура и ше се махна от Сицилия. Тука има
Читать дальше