Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

я кръстиме Голема Македония.

Тепачката сврши и влезнах у дворецот. На големо мое

изненадуванье Дарий излезна ептен будалест. Сака да ме жени за

некоа от керките си.

И двете му керки са плави, со буйни цицки, ама я не ги бендисаф.

Морам да го начукувам на самиот Дарий у влакнестата персийчичка

гъзиня.

Есента на 332 г.пр.н.е.

Потеглиф към Египет. Овде е саде песок и камънье. Превзеф

столицата и я кръстиф на мое име – Александрия. Одличен град,

напомна ми на Битола, ма не е толку голем. И има много згодни

педери.

Пролетта на 331 г.пр.н.е.

Тръгнафме към Вавилон. Се надевам дека грешам, ама очекувам да

биде голема тепачка. Вавилонците са тврд орев. А на сичку отгоре

мен ме фана тешко сранье. Што сме яли, што сме пили, не помнам,

ама газот ми тече као охридска чешма.

Преминафме речинята Тигър и Ефрат. Тия са големи колку

Вардарот, ма не са толку буйни.

Зимата на 326 г.пр.н.е.

Изгорел сум за жолта ракия со мезе црвени домати со рендено

сиренье. Па ако има и лющени компири – немой да ме жалите.

Што ми беше ово скитанье, што ми беше ово трепанье? Преку кур

ми е веке от тия авантури. Завладеф целиот свет, за да сфатам

дека Скопие е най-прекрасниот град по целата македонска планета.

Уште малце ке се потепаме и ке си одам.

Такава е практиката

7 март 1508

Днес ме извика папа Юлий II.

- Микеле - вика, - впечатлен съм от работата ти, и искам да ти

възложа един по-голям проект. Искам да барнеш тавана на

Сикстинската капела, че така седи много голо и ме дразни.

Работата е доста, таванът е с размери 40 на 14 метра, но пък

ще изкараш едни много добри кинти.

- Защо избрахте точно мен, ваше светейшество?

- Щото си младо, надъхано копеле и ме кефиш. Чувал съм, че

като се хванеш с нещо, го правиш. В момента мазачите

завършват гипсовата шпакловка на тавана. Обещали са ми до

една седмица да са готови. След това влизаш ти и почваш.

Идеята ми е да направиш дванайсетте апостоли, ама да ги

барнеш така по-разчупено, по-цветничко, по-модерно... абе в

твой стил. Все пак вече сме 16-ти век, няма да се излагаме с

некви архаизми.

- Добре, ваше светейшество. До една седмица ще съм готов с

проекта.

- Има обаче един малък детайл. По принцип това се води

обществена поръчка и проектът ти трябва да мине през съвета

на кардиналите. А те, доколкото ги познавам, ще лобират за

някой от техните приятели от мафията на дъртите дизайнери.

Аз обаче ще имам информация какви са офертите им и ще те

предупредя навреме, за да можеш да играеш с по-тънка цена

и да спечелиш търга. После от тая цена ми връщаш 20

процента и нямаш грижи. Такава е практиката.

16 март 1508

Направих проект за тавана и си позволих да променя

първоначалния замисъл. Реших, че само с дванайсетте апостоли

ще е доста постничко, затова идеята ми е да нарисувам около 300

библейски фигури. Занесох скиците на папата. Той ги гледа, пуфтя,

сумтя и ми вика:

- Не ти ли харесва идеята ми за дванайсетте апостоли, Микеле?

- Разбира се, че ми харесва, ваше светейшество. Но ми се

стори, че ако вкарам повече персонажи, ще стане по-

разчупено.

- За пръв път ми се случва дизайнер да ми дава идеи. Ще учиш

дядо си да кашля, а?

- Съвсем не, ваше светейшество. Просто си помислих, че...

- Микеле, харесваш ми. Много ми харесваш. Кефи ме това, че

си амбициозен и не бягаш от работа. Напротив. Сам си

усложняваш живота. Но защо го правиш? Нали знаеш, че това

е държавна поръчка? Никой няма да ти брои фигурите, които

си нарисувал. Никой няма да ти каже “евала” за това, че си се

изгърбил от бачкане.

- Правя го, за да ми е интересно, ваше светейшество.

- Добре, ти си знаеш. Аз няма да ти се бъркам. Щом така ти

харесва – давай. Събра ли си екип?

- Няма да ползвам екип. Ще го правя сам.

- Ебахти самонадеяното копеле си, Микеле. Кефиш ме.

Действай!

2 април 1508

Тия бастуни от мафията на дъртите дизайнери са опънали такива

тънки цени, че не знам дали ще ми стигнат само за материалите. А

аз трябва да дам по-ниска оферта. И какво излиза? Не стига, че ще

се блъскам като куче с тоя шибан таван, ами и нищо няма да

спечеля. Отидох при папата и му казах, че се отказвам.

- Микеле, разочарован съм от теб. Аз ти изнасям поверителна

информация за офертите на колегите ти, подлагам на риск

репутацията си, като лобирам за теб, а ти ми се