Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

ти еба.

И се засили да го троши. Добре, че навремето съм тренирал борба,

та му се хвърлих, направих му ключ и му наврях главата в спа-

кацата, докато се успокои. Изкарах го отвътре, вързах му ръцете и

краката със сезал и го замъкнах до огледалото, за да му

демонстрирам оръжието си.

За щастие в този момент в морето плаваше самотен сърфист.

Насочих огледалата към него и платното на сърфа лумна като

факла. Сърфистът бая се уплаши и взе да вика нещо, но аз веднага

насочих слънчевия лъч към главата му, тя пламна и човекът спря да

вика.

Дон Муцо беше много впечатлен.

- Бре, дееба тоя слънчев заек, дееба – казва и се хили доволен.

След това му демонстрирах ефекта на смъртоносния лъч върху

една рибарска лодка.

Голям ташак стана, защото първо запалих лодката и рибарите

вътре нещо се подплашиха, взеха да ръкомахат, сякаш кой знае

какво се е случило. Изпържих ги един по един, а те падаха много

смешно в морето.

Развързах дон Муцо, а той взе да ме прегръща, да ме целува и да

ми обещава, че ако с това оръжие го спася от ченгетата, ше ми даде

10 процента от наркотрафика.

- Велик човек си ти, дон Архимедо – вика ми. – Ше прощаваш, ако

съм те обидил с нещо.

Седнахме да пийнем по едно, после още по едно, а после се

заиграхме с огледалото. Римляните така и не пристигнаха, но до

вечерта двамата с дон Муцо изпържихме 17 рибарски лодки, 43

сърфа и 92 туристи на плажа. Голям купон!

На следващия ден

Римляните пристигнаха. Такова шоу им направих, каквото никога не

са виждали. Дойдоха с 62 кораба и всичките им ги изпържих.

Подпуках ги още от хоризонта. Малцина от моряците успяха да

доплуват до брега. И съжаляваха, че са успели, защото там ги

пържех индивидуално, искрено и лично.

Целият град излезе да гледа сеир, все едно съм организирал

някакви празнични фойерверки. А морето изхвърли на пясъка

стотици тонове идеално изпържен сафрид, готов за консумация.

Дон Муцо беше толкова щастлив, че само дето минет не ми

направи.

Ти вика, дон Архимедо, си най-великото сицилианско копеле за

всички времена. Ти еба майката на тъпите римски куки, копеле. Ти

си ебахти гениалния пич.

Македония цела да е, секой да я знае

Пролетта на 346 г.пр.н.е.

Днес избегаф от училище и ходиф за риба на Охридското езеро.

Излезнала е риба мрена а и Биляна платно бели, па току ми покаже

кълките си.

А даскалот ми Аристотел побарал тейко ми Филип и му сборувал, че

при уште пет неизвинени ке ми намали поведението.

Дейба серсеминот гръцки, дейба. Толку ли нема у цела Македония

един читав даскал, та ми докараа тоа пустиняк да ме учи.

Го питаф тейко ми: “Ебре, тате, тоа ли е па най-арния даскал” А

тейко ми да земе да фане една гьостерица па бой, бой.

Ти, вика, сине, си налегай парцалите, щото те стегам за цар на цела

Македония. А македонскиот цар немой да е прост.

Една седмица по-късно

Вече цела седмица как одам на училището и ми се кине срцето от

мака. Тоа серсемин Аристотел посега на мъжко. Повърти се,

повърти се около мене, па току ме фане за газот, дейба и

манафинот, дейба. Ако кажа на тейко ми Филип, ке му резне

зелката.

Утре ке одам с Лихнида на езерото да веслаем кайчето.

Летото на 339 г.пр.н.е.

Тейко ми Филип дига тешка сватба. Ке се жени за Клеопатра. Таа

била македонско девойче, китка шарена. Добре ама се оказа, че

некои от моите войводи са имали вземанье-даванье с нея и ми

рекоа, че Клеопатра била дупена.

Отидоф при тейко ми и му рекоф: “Тейко, немой да се жениш,

булката е дупена”. А он ме пита: “Сос кеф ли е дупена или сос зор?”

Викам: “Сос зор”. А тейко ми рече: “Сине, немой да й придиряме.

Щото сос зор и нас могат да ни дупат”.

Скарафме се и тейко ми да земе да пукне, та зорлем станаф цар на

цела Македония.

Есента на 334 г.пр.н.е.

Събраф дружината и тръгнаф на война. Ден денувам, кътища

потайни, нощ нощувам пътища незнайни. Седнем вечер с войводите

край огинот, па ядем македонска наденица. И яз им думам: еее, с

тая наденица у историята ке влеземе.

Преминафме Хелеспонтот и ке се тепаме со персите. Майку им

йебем персийчичку.

Царот им го викат Дарий. Рекоа ми дека бил голем педер. Да ми го

пуши курот.

Лятото на 332 г.пр.н.е.

Разбиф го тоа Дарий и секой момент ке превзема Мала Азия. Ма

како може таа земя да се именува Мала. Кога стане македонска, ке