Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

назлъндисваш. Как не те е срам?

- Ваше светейшество, благодарен съм за всичко, което правите

за мен, но за тази цена не бих могъл да изработя проекта. А

вие искате от мен да ви дам и 20 процента от стойността на

поръчката. Това означава да работя на загуба. Какво искате от

мен? Да спонсорирам Ватикана ли?

Папата въздъхна.

- Момче, твърде си млад и не ги разбираш нещата. Моят съвет

е да се съгласиш с цената, която ти предлагаме. Подпиши

договора, започни работа, пък след няколко месеца, като

изхарчиш парите, ще напишеш един отчет, в който ще

обясниш как парите не ти стигат, материалите са поскъпнали,

инфлацията те е изненадала и така нататък. Аз ще събера

кардиналите и на базата на договора, който имаме с теб, ще

подпишем анекс и ще ти отпуснем допълнителен бюджет. От

който пак ще ми върнеш 20 процента. След още няколко

месеца пак ще ми пуснеш един отчет, че и тия пари не ти

стигат, ще направим нов анекс и ще ти дадем още пари. От

които двайсет процента... сещаш се. После още един анекс и

още един и още един, сумата може да стане 3-4 пъти по-

голяма и ти ще вземеш пари, които не си и сънувал. Такава е

практиката.

- А защо просто отсега не ми отпуснете тия пари, ами трябва да

си играем на отчети и анекси?

Папата отново въздъхна.

- Момче, явно досега не си работил по обществени поръчки. Не

мога да ти отпусна отведнъж голяма сума, защото медиите ще

ме разгембят. Кардиналите са стари кучета и ако прееба

хората им от мафията на дъртите дизайнери, те веднага ще

подхвърлят на вестниците, че в сделката има съмнения за

корупция. Ще се почнат едни разследвания, едни простотии и

в крайна сметка таванът ще си остане небоядисан, докато съм

жив. А ако играем с тънка цена, аз ще мога да заявя, че съм

взел най-ниската оферта и по този начин съм защитил

обществения интерес. Такава е практиката. Разбираш ли ме?

- Разбирам ви. Всъщност не съм съвсем сигурен, че ви

разбирам. Когато след няколко месеца анексирате бюджета

ми, няма ли да се появят същите съмнения за корупция?

- Не. Кардиналите, разбира се, ще ми се дървят, но аз ще имам

железен аргумент срещу тях. Ще им кажа така: господа,

изправени сме пред избор – или да отпуснем допълнителни

средства на синьор Микеланджело ди Лудовико Буонароти

Симони, наричан за краткост Микеланджело, за да довърши

проекта си или да прекратим договора с него и да обявим нов

търг за боядисване на тавана на Сикстинската Капела. И те

със сигурност ще предпочетат да продължим договора си с

теб.

- Защо?

- За да не берат ядове. Кардиналите са корумпирани, но

страхливи. Ако се обяви нов търг, това ще увеличи цената на

проекта многократно. Ще трябва отново да викаме мазачи, за

да замажат каквото си нарисувал и да се почва всичко наново.

За много повече пари. И тогава аз ще подхвърля на медиите,

че имам съмнения за корупция и ще еба майката на

кардиналите.

- А как ще се справим с нападките от мафията на дъртите

дизайнери?

- Не се плаши от тях. Те са боклуци. Да го духат.

30 април 1508

Подписах договора. Отзивите в медиите са доста злонамерени:

“Неизвестен дизайнер спечели търга за Сикстинската капела”,

“Папата дава капелата на новобранец”, “Оня Микеланджело взе

оная поръчка”.

В един от вестниците има и редакционен коментар: “Докога

Ватикана ще толерира посредствеността?”, придружен с

карикатура. На карикатурата е изобразено бебе с биберон, което

държи палитра и четка.

Много оригинално, няма що!

Папата ми се обади много доволен.

- Четеш ли вестниците? - вика.

- Чета ги - викам.

- И кво мислиш?

- Ми кво да мисля. Плюят ме.

- Това не е нищо, момче. Плюят те, но плахо, щото нямат

аргументи.

Не ти ли прави впечатление, че всичките кардинали са отказали

коментар пред медиите. Защо са отказали според теб?

- Не знам.

- Щото няма какво да кажат. Хванахме ги за топките с тая тънка

оферта.

- Мислиш ли?

- Убеден съм. Айде честито, до три дни ще ти преведем аванса,

а ти глей до края на седмицата да се оправим с ония 20

процента, нали?

- Ще се оправим. А кога почвам работа?

- Е, къде си се разбързал па ти? Сега си почини, събери сили...

- От кво да си почивам?

- Как от кво? Свършихме най-тежката работа – подписването на

договора. Оттук насетне всичко е пей сърце. Ти си работиш

спокойно, аз си получавам 20-те процента... Имай предвид, че