Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

Папата бързо се овладя и му вика:

- Какво ти е, чадо? Бях дал на Микеле пари назаем и той сега ми

ги връща.

Но беше твърде късно. В кабинета влязоха куките от

Икономическа полиция, сложиха белезници на Папата и го

отведоха. А мен ме повикаха да свидетелствам. Аз, разбира се,

нищо не им казах, но се боя, че Папата го е закъсал.

27 октомври 1508

Днес ми дойде гостенин – фламандецът Рубенс. Свестно момче е и

кадърен рисувач, но е тежко извратен тип. Рисува само жени с

нечовешки целулит. Показа ми няколко свои работи и направо ми

стана лошо. Моделите му са отвратителни – някакви гнусни голи

лелички с тонове гъзна лой. Ква е тая естетика, не знам...

Направо щях да се издрайфам, а той ме гледа с очакване да му

кажа нещо.

- Прилично рисуваш – викам му. – Имаш добра техника. Обаче

кви са тия модели бе, братче? Не можа ли да намериш някоя

по-добре сложена, по-слабичка женица? Кви са тия моржове?

- Аз си падам по по-пухкавичките, синьор Микеланджело. Една

жена гърчава ли е – не ми я хвали.

- Не става въпрос да е гърчава. И аз харесвам добре

оформените жени – с цици, задник и прочие. Ма твойте са като

сумистки бе, колега. Ти немаш модел под 200 кила.

- Дебелите ми излизат по-евтино. Не мога да си позволя да

наема Наоми Кембъл да ми позира. Освен това пълничките са

по-голямо предизвикателство за художника. Имат хиляди

гънки и е много пипкава работа.

- Така е. Я ми кажи колега, ама честно, поебваш ли си

моделите?

Рубенс се изчерви.

- Еми поебвам ги, кво да се лъжеме. Човещинка е.

- Е как ги поебваш тия слонове, бе?

- Еми как – по нормалния начин. И да ви кажа, синьор, дебелите

са по-отзивчиви в секса. Повече се раздават и се радват и на

малко. Бързо им се разлупва сърцето и за има-няма три

минути са готови. Не е като да се мъчиш с часове над някоя

гърчава ненаситница.

16 ноември 1508

Папата още е в ареста, а на мен нищо не ми направиха. Е,

вестниците писаха какви ли не щуротии по мой адрес, но в

крайна сметка се оказа, че съм чист пред закона. Така че

продължавам да си рисувам тавана на Капелата. Откъде се

появи тоя архитект Янев, така и не разбрах.

3 декември 1508

Папата го пуснаха и днес се видяхме. Беше в добро настроение.

- Тия от икономическа полиция са пълни аматьори, Микеле –

вика ми. – Адвокатът ми разби всичките им обвинения. Не

само че ме пуснаха, ами само дето не ми се извиниха накрая.

Нещастници.

- Откъде според вас е дошла атаката, ваше светейшество?

- Как откъде? От кардиналите. Но аз разказах на полицаите

такива неща за всеки един от кардиналите, че ако пак се

опитат да ми направят някаква постановка, ще ги вкарам

всичките в ареста.

- Радвам се, че се измъкнахте, ваше светейшество.

- Ма ти съмнявал ли си се? Много си наивен, Микеле. Има ли

някоя осъдена важна клечка в нашата държава? Осъдиха ли

Вальо Топлото? Осъдиха ли Мургина? Дори Кузов, който ебе

малки дечица, не осъдиха. Достигнеш ли определен държавен

пост, правосъдието престава да работи, Микеле. И знаеш ли

защо?

- Защо?

- Защото нямаме интерес да работи. Защото всички ние много

добре си знаем кой какви грехове има. И ако влезе един, той

ще се разприказва и ще трябва да влязат всички. И тогава кой

ще управлява?

- Нормалните хора.

- Те са тъпаци, Микеле. Не стават за нищо. Нужни са ни само за

да си плащат данъците и да гласуват на избори. Няма друга

полза от тях.

- Аз не съм тъпак, ваше светейшество.

- Разбира се, че не си тъпак, Микеле. Ти вече си от нашите.

Участваш в статуквото. Печелиш обществени поръчки по

втория начин. Плащаш рушвети. В момента, в който прие

правилата на системата, ти стана част от тази система.

- Не съм ги приел.

- Приел си ги. И архитект Янев много добре знае това, хаха.

Действай, Микеле. И не забравяй да си плащаш редовно 20-те

процента. Защото затворът е пълен с неблагодарни

дизайнери.

14 април 1512

Завърших Капелата. Стана добра според мен. На откриването

дойдоха журналисти, разглеждаха, зяпаха, ама какво ли разбират

журналистите?

Въпросите им бяха най-вече за цената на проекта и дали съм давал

рушвети на папата... Тъпаци. Никой не оцени труда ми.

Сега, след четири години денонощен труд, разбирам, че усилията

ми нямат смисъл. Изпълних престижна поръчка, но заплатих за нея

твърде висока цена – дископатия, безсъние, разбити нерви. И най-