Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

за пръв път се навивам на толко малък процент и това е само

щото съм ти фен. Иначе вземам по 40. Такава е практиката.

- Кажи ми все пак кога горе-долу почвам, за да си планирам

нещата.

- Абе ти си интересен човек, Микеле. Вместо да почерпиш,

разбираш ли, че си набарал такава яка поръчка, ти ми задаваш

глупави въпроси. Когато почнеш - тогава.

- Ама...

- Кво ама? Искаш да ти кажа кога ще свършат мазачите ли? Еба

ли му майката кога ще свършат... Ти не си ли се разправял с

майстори?

- Разправял съм се.

- Еми начи знаеш кви капути са. Аз как да ти кажа кога ще

свършат? Ако па толко ти се работи, ела на вилата ми да удариш

един латекс в кухнята.

3 юли 1508

Минаха два месеца от подписването на договора, а още не съм

почнал работа. Мазачите са доникъде и изобщо не си дават зор,

щото са на надница. Ходя всеки ден да видя докъде са я

докарали, а те ми излизат с лафове от сорта: “споко, чорбаджи”,

“работата не е заек да избяга”, “седи пий една бира”, “тоя таван

мамата ни еба”, “тва новото строителство за нищо не става” и т.н.

След което задължително завършват разговора с философското:

“тъй ше е тя”.

Междувременно боядисах кухнята на папата, а вчера почнах и

банята.

Що ли ми трябваше да се хващам с обществена поръчка, да се

еба у главата проста.

29 юли 1508

Видях се със Сандро Ботичели. Голям художник и абсолютен

курвар. Само ебане му е в главата. Донесе ми картината си

“Раждането на Венера”. Съвършена работа. През живота си не

съм виждал толкова яка пичка – дълги крака, малки стегнати

цици, леко пухкав ханш, коса до коленете, с която небрежно е

поприкрила путката си. Смаях се. Няколко минути само

преглъщах и не можех нищо да кажа.

- Фантастичен модел, колега. Откъде я намери?

- Венерчето ли? Приятелка ми е.

- Айде бе! Откъде ги вземате тия приятелки, бе?

- Ми манекенка е.

- Страхотна путка, Сандро. Евала. Направо е нереална. Ебахти

дългата коса.

- А, косата е фалшива. Екстеншъни. Ма добре й стои.

- Определено. Само не мога да разбера защо си я накарал да

си прикрива оная работа?

- А, това е цензурираната версия. Имам и няколко хард-

варианта в ателието.

- Еби му майката. Ти си щастлив човек, Сандро. Живот си

живееш.

- Така е.

- А с ебането как си? Топиш ли още старата четка в млади

палитрички?

- Топя я сегиз-тогиз. Не я оставям да се спече.

Посмяхме се със Сандро, пийнахме по няколко бирички и му

обещах при първа възможност да му ида на гости в ателието във

Флоренция да погледаме мръсотийки.

12 август 1508

Мазачите най-после свършиха шпакловката. Започнах да строя

скеле, върху което ще работя. Таванът е висок 20 метра и ако се

излумбя отгоре, ще стана само на дизайнери.

Ходих да купя бои. Взех от китайските, че са по-евтини. До два-

три дни би трябвало да започна работа.

На най-високата част от потона ще изрисувам девет епизода от

Книгата на Сътворението. В страничните части ще ударя някои

по-второстепенни библейски епизоди, седемте Пророци - Исая,

Иеремия, Иезекиил, Даниил, Йона, Захария и Иоил и петте

Сибили - Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска и

Кумайска. Абе, ще стане много гъзарска работа, но не знам дали

ще се вместя в сроковете.

18 август 1508

Днес най-после почнах работа. Рисувам, легнал по гръб върху

скелето и мамата ми се ебава. Тия капути, мазачите, са си

оставили ръцете. Мазилката на много места дрънчи на кухо и

като я чукна с четката, се посипва върху главата ми. Ад! Няма

никакъв смисъл да рисувам, защото всичко ще падне. Наех

двама цигани да направят нова шпакловка. Казах на папата, че

ще се забавя и че ще платя от джоба си за нова шпакловка, щото

тая за нищо не става. А той ми вика:

- Прави квото искаш, Микеле. Само гледай да не забравиш за

моите 20 процента.

13 октомври 1508

Рисувам като луд, за да спазя сроковете. Понякога прекарвам по

17-18 часа на обекта. Вчера даже заспах на скелето и се събудих

абсолютно схванат. Мани схващането, ама ако се излупам

отгоре, както спя... Взех да се връзвам за скелето, за да

предотвратя подобни инциденти.

Вчера ходих при папата да му занеса първите 20 процента. И в

момента, в който му давах парите, в кабинета му влетя някакъв

пич и вика:

- Как не ви е срам, копелета корумпирани. Рушвети си раздавате,

а? Аз съм архитект Янев и ше ви еба путката майна...