Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

лошото – загубих си илюзиите.

А какво остава от един дизайнер, щом загуби илюзиите си?

Шест кокошки съм заклала

26 септември 1531

От половин час я гледам тая пача как тътри напред-назад

мързеливия си задник и не мога да повярвам, че вече 22 години съм

женен за нея. Аз, Хенри, кралят на Англия, човекът, който има власт

над живота и смъртта на всичките си поданици да прекарвам дните

си с това жалко създание, с тоя противен борсук, с тоя гнусен

птеродактил.

Повечето хора си мислят, че да си крал е много готино. Искам някой

от тия, дето ми завиждат, да се опита да поживее поне един ден с

Кейт, тая суха скумрия арагонска. Вечно е кисела, вечно недоволна,

сякаш сe e омъжила за последния прошляк.

Родила ми е шест деца, от които пет умряха. Егати ниското капеде.

Само Мери оцеля, моята сладичка, мъничка Мери, смисълът на

живота ми, единствената ми утеха в студените дни и безсънните

нощи.

А и “Арсенал” не вървят добре тоя сезон. Не мога да разбера защо.

Имаме добра селекция, а освен това ако има човек на света, който

разбира от футбол, това е Арсен Венгер. Обаче - кур. Фабрегас

никакъв го няма, Ван Перси е колеблив, а Адебайор играе само

когато е на кеф, дееба и лонгура черен, дееба.

Само Насри ми пълни душата, ама както казваше баба ми “едно

лайно кенеф не прави”.

Държавата и тя не върви, ама сега ми е само до нея. Затрупан съм

с лични проблеми, държавата ще почака.

29 юни 1532

Снощи правих бал по случай рождения ми ден и се запознах с една

невероятна пичка. Анчето Болейн. В лицето й имаше нещо толкова

загадъчно, че не се стърпях и я хванах за гъза. А тя се изчерви,

моля ти се. Кви са такива притеснителни тия младите, не мога да

разбера.

- Не мога да правя такива неща – ми вика. – Вие сте женен, а и аз

съм омъжена и моралът ми не го позволява.

Наложи се спешно да променя брачния й статус. Извиках стражата

и наредих по най-бързия начин да направят госпожа Болейн

вдовица.

И така Анчето овдовя за има-няма десет минути. При мен обаче

казусът се оказа малко по-сложен. Не върви да утрепя Кейт, щото

ще тръгнат грозни слухове по мой адрес. Хората ще кажат, че съм

жесток, че дискриминирам жените и после пиарите ми трудно ще

изтрият това петно от имиджа ми.

Повиках Уолси и му възложих да измисли начин как да се разведа с

Кейт и да си заживея с Анчето. А Уолси вместо да ми помогне, взе

да кърши пръсти и да ми мрънка като някакъв педал:

- Боя се, че е невъзможно, милорд. Госпожа Болейн е омъжена

за сър Хенри Пърси.

- Вече не е. Сър Хенри Пърси почина внезапно.

- О, май гад. Кога?

- Преди малко. Не издържа на напрежението. Той беше достоен

мъж. Ще го погребем с почести и топовни салюти. А след това в

знак на признателност пред делата му, ще се оженя за жена му.

- Боя се, че е невъзможно, милорд. Вие сте женен.

- Е, кво като съм женен. Ще се разведа.

- Боя се, че е невъзможно, милорд. Църквата не го позволява.

- Какво значи “църквата не го позволява”, Уолси? Нали ти си шеф

на църквата? Нали си шибан кардинал? Ще го уредиш.

- Боя се, че е невъзможно, милорд. Нямам такива правомощия.

- Уолси, когато говоря с теб, имам чувството, че сме в някакъв

тъп виц. Как така нямаш правомощия, когато всички шибани

църкви в Англия с всичките им шибани попове са ти подчинени?

Ти си им шибаният шеф. Сложил съм те, за да решаваш

проблемите, а не да ми ги създаваш.

- Ще трябва да попитам как да постъпя, милорд.

- Кого ще питаш?

- Негово светейшество Римският папа.

- Уолси, искам да те питам нещо. Ти в Рим ли живееш? А?

Отговори ми, в Рим ли живееш? А? Кво мълчиш бе, путьо с

путьо? Отговаряй, като те питат. В Рим ли живееш?

- Съвсем не, милорд.

- А къде живееш?

- В Лондон, милорд.

- Лондон. Именно. Лондон. Запомни го добре, щото ако го

забравиш, ще го изпиша с желязо върху гърдите ти. Лондон. В

Рим папата може и да е първо протеже господне, може да е

намбър уан джизъс мен, но тук аз карам влака. И като ти кажа

да ме разведеш с оная испанска пача, ще ме разведеш, разбра

ли ме?

- Милорд, разводите са забранени от Църквата.

- Ей, тия каши край нямат. Искаш да ми кажеш, че заради някакви

бюрократични спънки аз трябва да си прееба живота? Тая няма

да стане, Уолси. Ако твойта църква не ми дава да живея както

си искам, ще си направя моя църква, в която аз ще определям

правилата, ясно ли ти е?