Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

Анчето фон Клеве сме в меден месец и съм много щастлив. Човек

трябва да се ожени четири пъти, за да разбере какво е истинската

любов.

2 март 1540

Как ме дразни тая пача, не е истина просто. Вечно нацупена, вечно

сърдита, дееба мамицата й фашистка, дееба. Освен това от ден на

ден все повече заприличва на Оливер Кан. Направо не мога да я

гледам.

Знаех си аз, че не ми върви с жени на име Ана, ама в Шкорпиловци

бях перманентно пиян и изобщо не съм мислил какви ги върша.

А преди няколко дни се запознах с една жестока пичка – Катрин

Хауърд. 19-годишно цепеняче. Иде ми да я изпапкам.

31 юли 1540

Разкарах тъпата немска кифла и се ожених за Катрин. Сега, от

позицията на опита, който имам, мога да заявя, че човек чак при

петия си брак разбира какво е истинската любов.

Тая жена е като фойерверк. Такива ги измисля в леглото, че просто

ме смайва. Лошото е, че аз вече съм на години, не съм оня жребец

какъвто бях през 20-те. Но пък виаграта си е виагра, не ме оставя да

се изложа.

14 април 1543

Тая Катрин се оказа ебахти нимфоманката. Сцепва ме от ебане.

Изобщо не се замисля, че аз вече съм на 52 години и трябва да го

давам по-кротко. А и от виаграта ми се разхлопва сърцето.

Вчера ми вдигна страхотен скандал. Ти, вика, не ме задоволяваш,

аз съм млада жена, имам си физиологични нужди, не мога да стоя

вечно неоправена.

Бахти неблагодарницата. Аз я измъкнах от калта, направих я

кралица, дадох й всичко, за което може да мечтае една жена, а тя

ще ми образува изречения. Извиках началника на стражата и я

вкарахме в затвора по обвинение за изневяра. По същото

обвинение вкарах и две много неприятни копеленца от протокола,

щото от сума ти време ме дразнят, а не можех да ги уволня, понеже

са от профсъюза.

28 юни 1543

Днес имах рожден ден. Станах на 52 години. Вече съм твърде стар,

за да правя шумни партита, затова го отпразнувах в тесен

приятелско-семеен кръг – поканих само най-близките си 750 човека.

Хапнахме, пийнахме и дойде време да произнеса тост. Тостът ми

както винаги беше мъдър и откровен:

- Приятели! Роднини! Не слагам определения пред думите

“приятели” и “роднини”, защото като ви гледам събрани накуп, не ми

идва наум как да определя тая безподобна паплач, която

представлявате.

Събрах ви на рождения си ден не за да чуя баналните фалшиви

пожелания, от които ми се повдига.

Събрах ви не за да ми подарите шибаните си безполезни подаръци,

които още утре ще изхвърля в кофата за боклук.

Събрах ви, за да ви кажа какво мисля за вас. Достатъчно стар съм,

за да не ми пука от никого, достатъчно самотен съм, за да си

позволя да се лиша от измамния лукс да общувам с хора като вас.

Още от малък знаех, че ви превъзхождам във всяко отношение.

Общувах с вас с надеждата, че някъде по света вероятно има и по-

читави хора и в момента, в който ги срещна, ще ви бия шута. За

съжаление съдбата се оказа неблагосклонна към мен и не ме

запозна с други хора. Явно това е цената, която е трябвало да платя

за греховете си....

Принуден бях да търпя вечните ви мърморения, непрестанните ви

оплаквания, безкрайните ви молби за помощ.

Защо да се лъжем – вие сте пълни нещастници и много добре го

знаете.

Винаги съм ви помагал, воден от някакво мое псевдохристиянско

убеждение, че умствено убогите трябва да се закрилят.

Вместо обаче да оцените снизходителната ми помощ, вие ми се

качихте на главата. Решихте, че аз съм някаква майка Тереза, и че

ако посреднощ се напикаете, аз съм длъжен тутакси да пристигна,

за да ви подсуша.

И аз го правех.

От мен се очакваше да издържам финансово всичките си малоумни

братовчеди, да бъда морална опора за алкохолизираните си

съученици и да бърша сълзите на недоебаните си лели.

Направих го. И какво получих в замяна? Само обиди и подигравки.

Изляхте реки от помия върху главата ми.

Затова днес всички вие сте в отлично здраве, имате розови бузи и

излъчвате оптимизъм, а аз съм с високо кръвно, разбити нерви и

хронична депресия.

Аз бях дотук. Бъдете така добри от днес да забравите телефонния

ми номер, да престанете да ми пращате коледни картички и да

откъснете от семейните си албуми всички снимки, на които

присъствам.

От днес нататък вие сте мъртви за мен, и аз съм мъртъв за вас.

Позволих си, без да ви питам, да ви направя една мила изненада по