Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

курничето. Фантастичен, малък, стегнат курник. Леле, тая ако ми

падне...

19 май 1547

Отчаян съм. Блъскам като луд в залата, а съм си все същия хилав

нещастник. Оплаках се на инструктора, че не виждам смисъл от

всичките тия усилия, а той ми вика:

- Виж сега, Иване. Само с тренировки няма да стане. Ще трябва

и химия. Тия всичките пичове, дето ги гледаш тука, зобят

зверски. Мога да ти препоръчам едни стероиди, дето само за

един месец ще те издуят като Мистър Олимпия. Обаче почнеш

ли да ги взимаш, не трябва да ги спираш.

- А вредни ли са?

- Е, сега вредни. Да са вредни, да са вредни, колко да са

вредни... Никой не е умрял от стероиди. Поне аз не съм чувал

такъв случай.

- Еми давай да ги взимаме.

- Не искам да оставаш с впечатление, че те агитирам. В крайна

сметка ти си решаваш дали да ги взимаш, или не.

Отговорността си е твоя. Но ако наистина си решил да правиш

мускули – зоб му е майката.

Купих си стероиди и от утре почвам да ги взимам.

1 юни 1547

Ей, тва химията е голяма работа. Тия стероиди, дето ми ги даде

инструкторът, са чук! Само за две седмици така се напомпах, просто

не е истина. По два часа се гледам пред огледалото и не мога да

повярвам. Лошото е, че пъпките ми станаха два пъти повече, но коя

пичка ще ми гледа пъпките, при положение, че съм толкова

мускулесто копеле. Дори Анчето Курникова взе да ме заглежда.

Направо не мога да повярвам. Освен това съм станал много

агресивен. Само чакам някой да ми каже нещо, за да му спукам

главата от бой.

Напоследък почти не се сещам за чикиите. Изглежда съм възмъжал.

26 юни 1547

Вече почти не излизам от фитнеса. Направо съм се вманиачил.

Дигам дъмбели по 30 кила, а от лежанка правя серии 6 по 100. Сто

кила, човече! Никога не съм вярвал, че ще мога да ги дигна, а сега

са ми като “добър ден”. Всеки ден се снимам с джиесема и като си

сравнявам снимките виждам как от ден на ден ставам все по-як.

Усещането е невероятно.

Във фитнеса почна да идва някакъв странен тип – Леонид Брежнев.

Много е ексцентричен, работи само за вежди. И веждите му

наистина са впечатляващи. Не го знам кво яде, но според мен

такива вежди могат да се получат само с анаболи.

7 юли 1547

Анчето Курникова ме покани на кафе. Ако можеха да ме видят

отнякъде съучениците ми. Елате, мерзавци, да видите как Иван

Грозни пие кафе с най-страхотната пичка в цяла Русия. Като се

сетя, че преди няколко месеца не смеех да я погледна, камо ли да я

заговоря, а ето ни сега седим двамата във виенската сладкарница,

пийваме капучино и си бърборим:

- Ти Иване, къде учиш? – пита ме Анчето и ме гледа с най-

красивите очи в историята на световния фитнес.

- По принцип учех в руската гимназия, но прекъснах, защото

почнах работа.

- Какво работиш?

- Работя цар.

- Е, срамен труд няма.

- Така е. А ти къде учиш?

- В спортното.

- С какъв спорт си?

- Тенис.

- Аха.

Настъпи неловка пауза. Усещах, че трябва аз да подема някаква

тема, но не се сещах нищо. Направо се изпотих. Добре, че ми

хрумна спасителна идея:

- Колко дигаш от лежанка?

- Моля?

- Еми... така де... в смисъл... колко?

- Еми 30-40 килограма. То аз не работя за мускулна маса.

- А за кво работиш?

- Еми за общ тонус.

- Аз за тонус не работя. Заебал съм го. Работя само за бицепси

и гърди. Ма то на тебе не ти трябва да работиш за гърди.

- Благодаря.

- Добре си си така. Даже много добре.

- Много си мил.

- Еми мил съм.

И отново настъпи неква тъпа пауза. Тия разговори направо ме

съсипват от изтощение. Откъде да я подхвана сега?... Разгеле,

сетих се:

- Ти кво зобиш?

- Моля?

- Еми, нали си требва некви стероиди, тва-онова, то си е част от

нещата.

- Не взимам такива работи.

- Да бе! Хехе.

- Наистина. Ходя по състезания, а там има много сериозен

допингконтрол. Хванат ли те с химия – гориш.

- Аха.

- Да.

- Е, нищо де, ти и без химия си си много добре.

- Много си мил.

- Еми мил съм.

И пак започнах да се пържа в казана на мълчаливите паузи. Мисли,

тъпако, измисли какво да я питаш! Поддържай шибания разговор!

- От кой отбор си?

- От националния.

Начи най-мразя като некой каже “от националния съм”. Тва е ебахти

лицемерието. То е ясно, че сички сме от националния. Ма в крайна

сметка или си от “Динамо”, или си от “Зенит”, или си от “Шахтьор”.

Или кажи: “не гледам футбол”. Кво ми се правиш на интересна? Ся