Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

както спи всяка незадоволена жена. Облякох се тихо и се изнизах на

пръсти. От нерви изядох осем мазни баници с десет бози и отидох

директно в залата. А там се наредили всичките отворковци и ме

чакат:

- Къде одиш бе, ебач?

- Как е Анчето?

- Скъса ли й трътката?

А аз бях толко бесен, че не казах нищо, а направо се тръшнах на

лежанката и взех да дигам. Сто и двайсе, сто и трийсе, сто и

четирсе... Толко бях ядосан, че можех да стигна и до двеста.

Добре че дойде Вовата Путин. Той е кротко момче и все гледа да ме

успокои. Изчака другите тъпанари да се разкарат и тихо ми каза:

- Кво стана? Наеба ли я?

- Не, Вова. Не ми стана.

- Нормално. В тая зала на никой не му става. Анаболите ни

ебават майката.

- Никой не ме е предупредил за тия последствия.

- А като си се раждал, майка ти предупредила ли те е за всички

шибани последствия, които ти предстоят в живота?

- Не.

- Значи никой те ти е длъжен.

- Да.

- Голям ли й е клитора?

- Моля?

- Не се прави, копеле. Знаеш, че всичките фитнесчийки

развиват огромни клитори от зобта.

- Отде да знам къв й е. Нали ти казах, че нищо не стана.

- Не се сдухвай. Всички сме така. Всяко нещо на тоя свят се

плаща. Ние си плащаме за мускулите с импотентност.

28 януари 1548

Днес разбрах, че Анчето си е хванала гадже. Оня мазен певец

Енрике Иглесиас. Не ги разбирам това жените. Тоя като го

гледам сигурно не може да вдигне и 30 кила от лежанка. Но пък

сигурно му става.

Помолих Вовата Путин да иде да го набие, но той се дърпа:

- Не мога да му направя нищо – вика. – Чуждестранен

гражданин е. Не е под моята юрисдикция.

- Вова, аз не те моля за юрисдикция, а за бой.

- Е, то е същото.

И сега какво? От една година тренирам, разбих се от диети и

анаболи, а пак съм самотен като куче. Верно, станах много яко

копеле, но не мога да чукам, ташаците ми се свиха, а напоследък

почнаха да ми растат и цици.

Чувствам се пълен нещастник.

Първият президент

6 октомври 1788

Ще правим избори за президент. Аз съм против тая идея, ма

Джеферсън настоява. С избори било по-демократично. Глупости. То

е ясно, че всички са за мен. За кво да правим избори, само да

харчим парите на данъкоплатците. Както и да е. Да правят квото

искат. Аргументът на Джеферсън беше, че можело и някой друг да

се кандидатира. Смешник...

Кой ще се кандидатира срещу мене, бе? Нали ще го смачкам.

23 октомври 1788

Тва американците са рядко тъп народ. С толкова зор основахме

държавата, през толкова трупове минахме, и за какво беше всичко?

Първото, което построиха, след като извоювахме независимостта,

беше “Макдоналдс”.

Излиза, че докато ние сме се борили за свобода и демокрация,

народът се е борил за сандвичи. Отвратително.

В тази страна няма никакви ценности, никакви идеали. Всеки гледа

да се наплюска до пръсване и да се тръшне пред телевизора, за да

гледа Опра.

Е как да говориш на такива хора за свобода, независимост и

демокрация?...

Джеферсън смята, че когато работим с прости хора, трябва да

налагаме идеалите със сила. Тия тъпаци, казва той, разбират

единствено от бой и глад. Само с декларации за независимост няма

да стане. Докато не им набием канчетата, нищо няма да постигнем.

Аз обаче смятам, че демокрацията и силата си противоречат.

Трябва да възпитаваме народа по пътя на убеждението и личния

пример.

А Джеферсън ми вика: ако си нямаш работа, давай личен пример на

човек, който се тъпче с хамбургери и пърди пред телевизора.

Де да знам. Може би е прав.

9 декември 1788

Ходих на баскетбол. Играхме с “Чикаго Булс”. Скъсаха ни шортите.

Майкъл Джордан е нечовек. Напука ни 58 точки. Цял мач не слезе от

коша. А и това момченце Скоти Пипън също е много талантливо.

Изобщо “Чикаго булс” са си “Чикаго булс”. Съвсем друга класа. Ма

аз от дете съм си фен на “Уошингтън Уизардс”, нищо че са ливади.

4 февруари 1789

Днес бяха президентските избори. Избраха ме с 69 от 69 възможни

гласа. Кой сега е номер едно-о-о-о? А? А? Ало, Джеферсън, чуваме

ли се, неприятно демократче?

Кенеди пръв се обади да ме поздрави. Гърмян заек е той. Пожела

ми много хубави неща, направо ме трогна. Ше взема да кръстя

летището в Ню Йорк на негово име. Тоя човек заслужава.

После ми се обади и Клинтън да ми ходатайства за някаква негова

позната. Някоя си Моника. Много е талантлива вика, доволен ше