Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

И му затворих телефона.

Като е толкова отворен, нека звънне на всички от конгреса, хаха.

20 септември 1789

Назначих за стажантка протежето на Клинтън – Моника. Прав беше

човекът, тая е много талантлива. Такава свирка ми врътна, че ми се

изпоти пенснето.

13 октомври 1789

Тва американците са рядко тъп народ. Сега всички са се юрнали да

си ипотекират имотите, да теглят заеми от банките и да си купуват

по две-три жилища. За какво са им тия жилища, не мога да разбера.

В два кенефа ли ще серат?

Направих извънредно обръщение към нацията, в което ги

предупредих, че тая работа ще свърши зле. Но нямаше никакъв

ефект. Мисля, че не разбират нещата, които им говоря. Виж, ако

Опра им го каже, веднага ще се разтревожат.

Имам лоши предчувствия.

24 януари 1790

Лошите ми предчувствия се сбъднаха. Голяма част от хората не

могат да си изплащат кредитите, загубиха имотите си, доста банки

са застрашени от фалит. Аз им казвах, че така ще стане, ама кой да

ме чуе.

Сега протестират и искат оставката ми. Е, не са ли рядко тъпи? Аз

ли изтеглих всичките тия кредити, та ще ми искат оставката? Аз ли

плюсках хамбургери пред телевизора, вместо да работя, та да си

изплащам заемите?

9 април 1790

Бях на рождения ден на Хю Хефнър. Бахти пича е тоя дъртак.

Наеба най-яките путки в света. Тва Памела Андерсън, тва некви

други, абе кой ли не. И сега живее с неква 27 годишна пичка. Мис

“Хавай”. Не е ли великан?

Казахме си наздраве, а той ми вика:

- Джордж, животът ми е отворена книга.

- Така е, Хеф. Отворена книга със страхотни илюстрации.

Посмяхме се, а той изведнъж стана сериозен и ми каза:

- Не е ли странно, Джордж, че постоянно се стремим към

свобода, а в същото време ограничаваме частите на телата

си, които би трябвало да са най-свободни?

- А ти кво предлагаш? Жените да тръгнат по голи катерици ли?

- Защо не? Нали сме най-свободната държава.

Бях готов да се съглася, но жена ми ме изгледа така свирепо, че се

наложи да прибегна до прословутата си уошингтънова

дипломатичност.

- Ха-ха, Хеф – рекох. – И мечките са свободни, но не свалят

кожуха си, нали?

Ебати тъпата метафора изръсих. Жена ми обаче ме погледна с

благодарност. Ако не бях довел тая гад, изобщо нямаше да ми се

налага да говоря такива глупости за мечки и кожуси. А и щях да се

впусна в купона и да покажа на тия котенца какво може старата

президентска кожена палка.

На партито имаше сигурно над хиляда жестоки путки. Проклинах се

жестоко, че съм дошъл с жената. Все едно да отидеш на баня и да

си носиш топла вода.

Но няма начин, нали е първа дама. Трябва да я мъкна навсякъде с

мен, дъртата пача.

- Ти си любимият ми президент, Джордж – обади се отново Хеф,

докато хавайката го обарваше по пакета. – За мен ти си най-

добрият президент, който Америка някога е имала.

- Ласкаеш ме, Хеф. Все пак аз съм едва първият президент на

Америка. Не е имало други.

- Именно затова си и най-добрият.

Засмяхме се, но на мен не ми беше весело. Каква ми е далаверата,

че съм шибан президент на шибаната Америка? Предпочитах да

съм на мястото на Хеф.

- Ти със сигурност ще влезеш в историята – каза ми той.

Ебати утехата. Не ща да влизам в историята, искам да вляза във

всички тия путки наоколо. Ама кур тате баница.

- Купих си парцел точно до гроба на Мерилин Монро – похвали

ми се Хеф. – Като умра, да ме погребат до нея.

Дъртият мръсник се надяваше и през ковчега да ебне некое

селебрити.

Вече не искам да съм президент. Искам да съм издател на еротично

списание.

7 юни 1790

Тва американците са рядко тъп народ. Конгресът се опитва да

наложи някакви “норми за политическа коректност”. Изобщо не

разбрах какво означава това, но ми обясниха, че според тая

политическа коректност не трябвало да назоваваме нещата с

истинските им имена, ами с некви евфемизми. Например не можело

да наричаме джуджетата “джуджета”, за да не се обиждат. Трябвало

да им викаме “вертикално предизвикани”! Ебахти глупостта.

Освен това не трябвало да наричаме педалите “педали”, а “гейове”.

Не можело да викаме “наркомани”, а “злоупотребяващи със

субстанции”.

Сакатите трябвало да се наричат “физически затруднени”. За да не

обидим мъртвите, трябвало да им викаме “неживи хора”. А ако

мъртвецът е дебелак - “нежив човек с различен размер”.