Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

Това вече е върхът на простотията. Но най-голямата глупост е, че

вече не можело да викаме на негрите “негри”. От днес нататък те ще

са “афроамериканци”, моля ти се.

Тази държава ще свърши зле.

15 юни 1790

Днес се срещнах с Нелсън Мандела. Добре де, аз сега как да му

викам на тоя негър? Може би трябва да го наричам

афроафриканец?

1 февруари 1791

Днеска е Супербола в Хюстън. Взех си биричка, пуканки и седнах

пред телевизора. Жената се опита нещо да ми дудне, но й дадох

триста шибани долара да ходи с шибаните си приятелки на шопинг

и тя миряса.

И добре че се разкара, защото на супербола стана голямо шоу.

Излизат, разбираш ли, Джъстин Тимбърлейк и Джанет Джексън да

пеят некво лигаво парче, а Джанет облечена с некви кожени дрехи,

тип “строга господарка”.

И изведнъж тоя лебед Джъстин като се нахвърли върху нея, разкъса

й кожените дрехи и дясната й цица изскочи. Неголяма, но добре

оформена афроамериканска цица. Ебати кефа. Направо щях да си

изплюя бирата от радост.

Тая Джанет много ми се издигна в очите за разлика от онова лайно,

брат й.

15 март 1791

Днес е най-щастливият ми ден, откакто съм президент. Майкъл

Джордан премина в “Уизардс”! Направо щях да се изпразня от кеф.

Е, верно че Майкъл е поостарял, не е вече онази машина за точки,

която беше, но все пак си е голяма звезда и ще повдигне духа на

отбора. Не може постоянно да сме най-големите ливади в източната

конференция.

Довечера се събираме с пичовете от агитката да отпразнуваме тая

невероятна новина.

16 март 1791

Ох, главата ми ще се пръсне. Снощи се направих на куче. Цели три

бири изпих. Така се накърках, че се прибрах на зигзаг и едвам

намерих Белия дом. Не знам кво съм правил като съм се прибрал,

но днес жената не ми говори.

29 август 1791

Странно нещо е демократичната преса. Всички вестници пишат

само за Парис Хилтън, която за пореден път си показала

миризливата путка някъде си. Огромни статии, огромни снимки,

пространни журналистически анализи на тема: “защо Парис си

показа путката и какво иска да ни каже с това?”

А аз, който всеки ден работя за благото на американците, блъскам

се като куче, боря се за демокрацията и справедливостта, аз не съм

интересен за медиите. Слагат ме на седма-осма страница, с някоя

набутана в ъгъла на страницата дописка от десет реда, колкото да

отбият номера.

Кое е по-значимо за нацията ? Законите, които им осигуряват по-

добър живот или путката на една куха лейка?

За това ли се борихме?

Американците са обречени да живеят в една красива илюзия. И в

тази красива илюзия една гола путка винаги ще бъде по-важна от

усилията на един президент.

Наполеон хепи тур

20 май 1798

Тръгнах да водя една екскурзия до Египет. Вчера потеглихме от

Тулон, на 11 юни трябва да сме в Малта, там ще имаме нощувка и

закуска на блок-маса. На 12-ти юни потегляме за Александрия с

круизни кораби и трябва да пристигнем там на 30-ти юни.

Групата е от 35 хиляди човека, виждат ми се интелигентни хора. На

повечето им е първа екскурзия, не са пътували досега и

непрекъснато ми задават въпроси. Казах им да си вземат консерви

за из път и оръжие. Щото човек не знае какво може да му се случи в

тия размирни времена.

Напоследък туризмът вече не е същият – хората са много

агресивни, често стават сблъсъци между летовниците и трябва да

имаме перфектна тактика, ако искаме да си изкараме една приятна

почивка.

От друга страна моята фирма “Наполеон хепи тур” е единствената

френска туристическа агенция, която организира екскурзии с

толкова големи групи.

Това ми дава предимството да договарям яки отстъпки за

хотелските нощувки. Не че се хваля, но наистина правя големи

обороти.

11 юни 1798

Пристигнахме в Малта. Тук има няколко малки туристически

агенции, основани от рицари-кръстоносци. Но като видяха каква

голяма група водя, местните агенции капитулираха. Посрещнаха ни

много сърдечно, настаниха ни в хубави хотели, почерпиха ни.

Пуснах групата да си направи малко шопинг.

Утре в 9 часа потегляме от пристанището.

30 юни 1798

Пристигнахме в Александрия. Настанихме се в хотела, разгледахме

забележителностите на града, взехме вечеря на блок-маса. Някои

от туристите изявиха желание да направим круиз по Нил, но им