Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

останеш.

Чух се по телефона и с руския цар. Адски ме нерви тва копеленце,

за толкова години така и не можа да ми научи името. Вика ми

“Вашингтон”. Баси тъпака. Толкова ли е трудно да кажеш

“Уошингтън”?

Последен ми звънна малкия Джордж Буш, сина на стария Джордж

Буш.

- Честито, адаш – вика – ти си гордост и пуканки. Положението е

сеч и меланхолия.

Тоя пич е тежък олигофрен. Има дислексия и такива ги ръси, че се

насирам от смях.

- Благодаря ти, Джордж – казах. – Знаеш, че много те ценя.

- Нема нужда. Всички ние в Америка искаме президент и

равноправие, радост и корени, нали така?

Не издържах и затворих телефона. Ебати идиотите се раждат в тая

страна, не е истина.

30 април 1789

Днес положих клетва и встъпих в длъжност като президент. Стана

голям купон, имаше много хора със знаменца, пийнахме,

потанцувахме. Бритни Спиърс лично дойде да ме поздрави и каза,

че ми е фенка. Беше пияна като гъз и ако не бях с жената сто на сто

щях да й ударя една патка, ама де тоя късмет...

1 май 1789

Днес беше първият ми работен ден като президент. Назначих

Джеферсън за държавен секретар. По-добре да ми е пред очите тва

лайно, отколкото да ми мъти интриги в опозиция.

Тва да си президент е ебахти скуката. Почти няма работа за

вършене. Прекарах по-голямата част от деня в интернет. Гледах

някакво домашно порно с Деми Мур. Ох, ако ми падне тая... Ше я

сцепя. Имаше и доста снимки от снощния купон. На една от

снимките Бритни слиза от колата и ясно се вижда, че е без гащи.

Начи тя си е дошла готова. Да се еба у главата проста, как я

изтървах.

8 май 1789

Тва американците са рядко тъп народ. Измислиха си нов хазарт.

Нарича се борса. Млади мъже, облечени в бели ризи крещят

постоянно, говорят по телефона и търгуват с едни хартийки, които

не са истински пари. Викат им акции.

Не мога да разбера тая простотия, но доста хора са се увлекли по

нея.

23 юни 1789

Шварценегер е почнал нещо да ми се отваря напоследък и много

ме нерви. Дееба и лайното анаболно, дееба. Тоя е най-досадния

губернатор, заклевам се. Не стига, че бюджетния му дефицит ще

стигне 40 милиарда долара тая година, ами сега ми иска и още 44

милиарда за инфраструктурни проекти. Бахти наглото копеле.

Проблемът е, че не знам как да му откажа. Тоя ако се ядоса, ше ми

шибне една баница и съм довиждане.

14 юли 1789

Лоши новини от Франция. Обади ми се кралят им Луи XVI-ти, много

разтревожен.

Народът

щурмувал

Бастилията,

назрявала

революция. Доколкото разбрах тая Бастилия е нещо като затвор.

Странни хора са тва французите. Навсякъде по света въстаниците

превземат или парламента, или телевизията, а тия искат да

превземат затвора.

Казах му, че съм загрижен и ще следя ситуацията. Всъщност го

излъгах. Истината е, че изобщо не ми дреме за Франция. Те са

толкова далеч, а аз си имам достатъчно проблеми тук, че да се

трогна от техните революции.

Да се оправят, както могат. Според мен на тая страна не й трябва

крал, а президент. Да речем някой като Саркози. Много ме кефи тоя

пич - взе си млада жена и си живее живота.

26 август 1789

Във Франция приели “Декларация за правата на човека и

гражданина”.

Джеферсън е бесен и иска да ги съди за плагиатство. Как не ги е

срам, ми вика, видяха от мен и куцо и сакато почна да пише

декларации. Нямам нищо против вика, ама да си платят авторските

права. Тва европейците крадат интелектуална собственост и с гъза

си.

Едвам го успокоих. Тоя Джеферсън е ебахти истерика. Пали от

половин оборот. Голям праз, че са му откраднали тъпата

декларация. Аз не мога да разбера кво толкова се гордее с нея. В

крайна сметка декларацията си е една хартийка и нищо повече.

Луи XVI пак ми се обади. Положението във Франция вече е извън

контрол и тоя пич се е насрал от шубе. Джордж, вика, моля ти се

помагай, тия идиоти тука са се разбеснели и като нищо ще ми

резнат зелката на гилотината.

Помоли ме да му пратя военна помощ. Тоя луд ли е? Да харча пари

за кораби, па да му пращам американски момчета да мрат за тъпата

му корона. Да го духа.

Разбира се, понеже съм дипломатичен, не му казах да го духа, а му

казах, че следя ситуацията със загриженост, но нямам

правомощията да изпратя армия. Казах му, че сме демокрация и

решението за изпращане на войски трябва да се вземе от конгреса.