Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

екскурзиите. За мъка сме родени!

Сега пътувам към Брюксел и имам лоши предчувствия. В цялата си

кариера нямам нито една екскурзия без инциденти. Боя се, че и тоя

път няма да ми се размине.

18 юни 1815

Почти стигнахме до Брюксел. Сега сме на около 12 километра от

столицата, близо до Ватерло. Спряхме тук за пиш-пауза. Обаче се

оказа, че тук са спрели за пиш-пауза и група пруски туристи, водени

от екскурзовода Блюхер, както и група супернеприятни англичани,

доведени от фирмата на Уелингтън. Стана навалица пред

тоалетната, някой прередил някого и понеже всички са изнервени от

дългото пътуване, се сбиха, ама мъжката.

Толкова години вече водя туристи и всеки път се убеждавам, че

културата на една туристическа група не е по-голяма от културата

на една футболна агитка. Само си търсят повод да почнат да се

псуват и да налитат на бой. Уж са тръгнали на почивка, а постоянно

гледат да се изнервят.

Така и не разбрах от кого тръгна скандала, но пред кенефа стана

жестоко меле и не можех да видя кой кого бие. Развиках се на моите

туристи да си тръгваме, но беше такава врява, че никой не ме чу.

И тогава настъпи най-лошото. Прусаците и англичаните се

обединиха срещу нашите и ги подпукаха. Стана мазало.

После внезапно загубих съзнание. Когато се свестих, групата ми я

нямаше, а аз бях вързан и около мен имаше само англичани.

Казаха ми, че съм получил нервна криза и ще ме закарат на остров

Света Елена, където имало много хубав балнеосанаториум за

пенсионирани екскурзоводи.

Подозирам, че това ще бъде краят на кариерата ми.

Порнбластер турбо 1

19 април 1891

Пролетта дойде и във Вюрцбург. Жените сложиха късите поли и

тръгнаха по улиците с невероятно дълги крака. Обожавам тази

гледка.

Питам се, къде бяха всички тия жени през зимата? Понякога имам

чувството, че спят зимен сън като мечките. По време на този сън

краката им се удължават с 20-30 сантиметра и през април

изпълзяват от бърлогите си и излизат навън, за да ме дразнят.

С часове стоя до прозореца и ги гледам. Покрай ъгъла завива

Фрида и бавно тръгва насам. Бедрата й се поклащат, огромните й

гърди се повдигат и спускат в ритъма на дишането й. Когато минава

покрай прозореца ми, нарочно забавя крачка. Знае, че я гледам. Но

не поглежда към мен. Отминава, а аз се взирам в твърдото дупе,

което опъва тясната й поличка.

С какво бельо е, питам се. Дали изобщо носи бельо? Каква е

интимната й прическа...

В този миг откъм градския парк се задава Лиза. Забързана е,

сигурно отива на пазар. Русите й коси се спускат разпилени върху

гърдите й. Защо не мога да видя гърдите й? Защо всички красиви

жени крият най-интересното зад някакви шибани дрехи? Защо?

Тези въпроси ме подлудяват.

8 май 1891

Защитих дисертация и вече съм професор по експериментална

физика.

Професор Вилхелм Рентген – звучи тежко някак си. Този факт

изпълни с неистова завист всички тъпаци от академичните среди, а

на мен ми донесе гордост и печал. За какво са ми тези титли, щом

жените не се интересуват от тях? Те не гледат дали си професор, а

дали имаш пари.

Дисертацията ми беше на тема “Изследвания на газовете”. Идеята

за този научен труд ми хрумна по време на една пиянска вечер с

Алберт фон Кьоликер.

Алберт е свестен тип и нелош учен, но има много неприятно

пиянство. Заяжда се, обижда, дори налита на бой. Та веднъж,

докато се напивахме с него, аз имах неблагоразумието да пръдна.

И като се почна един спор. Алберт твърди, че пръднята е горивен

газ, който се получава в резултат от ферментационните процеси на

биологични продукти в анаеробна среда. И че ако човек държи

запалена кибритена клечка зад гъза си и пръдне, щял да се получи

ефект като при огнегълтачите в цирка.

Аз, разбира се, му се изсмях и му обясних, че пръднята си е

обикновен газ и няма горивни свойства, в противен случай космите

на гъза ми щяха да са изгорели.

Алберт обаче се ядоса, почна да ме обижда и се наложи да

повторим експеримента, за да установим по емпиричен път кой е

прав. За целта аз си събух гащите, а Алберт запали клечка кибрит.

И в този важен за световната наука момент дойде келнерът и ни

изгони.

9 февруари 1893

Продължавам изследванията на газовете в домашни условия. В

името на науката по цял ден се тъпча с кисело зеле и атмосферата