Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

в лабораторията ми е нечовешка.

Но днес постигнах известен напредък. Пръднах в една колба и

установих химическия състав на пръднята: 59% азот, 21% водород,

9% въглероден диоксид, 7% метан, 4% кислород и 0.5% амоний (от

него идва зловещата смрад).

От всички тези елементи само метанът гори. А той е едва 7% . Би

могъл да се получи горивен ефект, ако метанът се извлече от

общата субстанция чрез декомпозиране на тези изпарения. Но кой

ще си играе да ти декомпозира пръдня? Дори да успее,

икономическият ефект от подобно откритие е твърде съмнителен.

Споделих с Алберт тези свои опасения, но той смята, че ако ям

повече зеле, ще получа газ с по-високо октаново число, с който ще

мога да се отоплявам през зимата.

Знае ли човек?

3 септември 1893

Алберт ме запозна с някакъв швейцарски ветеринар – Густав

Цупендупен. Тоя Цупендупен твърди, че най-много метан имало в

кравешките газове. Една средностатистическа швейцарска крава

изпърдявала средно по 40 литра метан дневно! И според него

именно кравите са главният виновник за парниковия ефект и

глобалното затопляне.

Ние с Алберт му се смяхме, обаче той ни затапи с думите:

- Смеете се, ама никой от вас не е бъркал в кравешки гъз. А на мен

това ми е ежедневието...

Нямаше как да възразим на този безспорен аргумент и се

съгласихме с теорията на Цупендупен. Това го въодушеви и той

разви хипотезата, че именно пръдните са причината за изчезването

на динозаврите. Според него, ако една крава изпърдява по 40 литра

метан на ден, то един динозавър би трябвало да изпърдява

минимум по 800-900 литра. Това е създало първото глобално

затопляне, ледниците се разтопили и динозаврите се изпържили в

непоносимата жега на собствените си пръдни.

24 юни 1894

Шарлота върви към фризьорския салон. Тази жена ме побърква.

Откакто се омъжи за кмета, стана сто пъти по-сексапилна. Как може

красивите жени да се шибат с такива мухльовци. Обзалагам се, че

тоя тиквеник не я ебе като хората. Ама е кмет. Пари, власт,

възможности...

Така като я гледам, май не носи сутиен. Циците й се люшкат твърде

свободно. Какво ли не бих дал, за да ги видя.

Ако съм истински учен, би трябвало да намеря решение на

проблема с жените и дрехите им. Например някакви очила, които

виждат през дрехите. Слагаш си ги и всяка пичка е гола. Само за

теб. Ебаси кефа. Това ще е революция в науката. Ма какви да са

тия очила...

Или да е нещо на принципа на фотоапарата на Дагер. Не знам.

8 ноември 1895

Алберт дойде в лабораторията ми пиян като гъз и от вратата се

разкрещя:

- Ти не си никакъв физик, Вили! Ти си един стар пръдльо.

- Е, айде сега. Защо стар?

- Щото мисленето ти е остаряло, мухъл такъв. А аз съм велик

учен. На път съм да открия нов енергиен източник и да

прецакам газовия монопол на руснаците.

- Алберт, пиян си и говориш глупости.

- Не съм пиян. Просто съм много изморен. Всичко ми е хикс.

И ми дава една картонена тръба.

- Тая тръба, Вили, я е направил оня тъпанар от Братислава – Филип

Ленард. Продаде ми я за две ракии, заедно с тоя картон, който е

покрит с бариеви соли. Начи номерът на тая тръба е, че като

пуснеш катодни лъчи през нея, бариевите соли светят в тъмното.

Усещаш ли накъде бия?

- Не.

- Ебати тъпото парче си, Вили. Как не разбираш? Ако хапнеш барий

със зелето, след това като пръднеш в тръбата на Ленард, картонът

ще светне.

- И за какво ми е това?

- Не знам. Според мен е готино за новогодишна илюминация или

нещо подобно.

- Алберт, пиян си.

- Не съм пиян. Всичко ми е хикс.

- Пиян си.

- Не съм.

Алберт се олюля, повърна, строполи се върху картона с бариевите

соли и заспа.

Чудех се какво да правя с тая пияна свиня. Да го изхвърля навън –

ще измръзне на студа.

Измъкнах тръбата от ръката му. Тръба като тръба, нищо особено.

Лично аз не бих дал и половин ракия за нея. За какво ми е тая

глупост?

И все пак... дали не пръдна в нея? Кво губя? Нищо. Просто още

един научен експеримент, кво толкова.

Използвах безпомощното състояние на Алберт и закрепих тръбата в

ръката му. Животното нищо не усети, само се разхърка.

Изух гащи, наведох се внимателно и насочих газовата струя към

отвора.

И в този момент... Господи! Не може да бъде. Ефектът беше