Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

поразителен.

Върху картона се беше отпечатала ръката на Алберт.

А Алберт беше с ръкавици! Значи тези лъчи, които произведох,

преминават през дрехите и снимат онова, което е под тях! Излиза,

че ако с такава тръба снимам пичките по улицата... О, не, не,

толкова е красиво, че чак не е за вярване.

Идеше ми да целуна лъчистия си гъз.

9 ноември 1895

Алберт изтрезня и ми продаде тръбата на Ленард за две бири. Дори

много се учуди за какво ми е тази “глупава тръба”, както я нарече.

Не помнеше нищо от вчерашните си изпълнения, оплака се, че

“всичко му е хикс” и си тръгна. В негова чест кръстих изобретението

си “уред за генериране на хикс-лъчи”.

4 декември 1895

Май че избързах с въодушевлението. Хикс-лъчите ми създадоха

нови, неразрешими проблеми.

На първо време трябва да измисля как да излъчвам през тръбата

нужните емисии, без да си свалям гащите. Защото голият ми задник

най-вероятно ще отблъсне обектите на фотографския ми интерес.

За да бъде успешен експериментът, трябва да създам синтетична

пръдня, която да се изработва в лабораторни условия и по

възможност да няма характерната миризма, за да не ме

дискредитира.

От две седмици забърквам различни газови смески, но няма

резултат.

Освен това наближава Нова година и съм поел една общинска

поръчка за хиляда пиратки и осемстотин пръчки бенгалски огън.

Направо съм претрупан с работа.

30 декември 1895

Пиратките са готови. Трещят яко. Но с бенгалския огън не ми се

получиха нещата. Нещо не съм уцелил съставките и като запалих

една пръчица тя лумна и ми опърли брадата. Къде сбърках?

16 януари 1896

Успях да синтезирам изкуствена пръдня и уредът за снимки през

дрехите е готов. Кръстих го “Порнбластер турбо 1”. Този апарат ще

предизвика революция в световната сексиндустрия. Сега

проблемът е как да накарам жените да ми позират, за да ги снимам.

Вюрцбургчанки са развратни, но лицемерни. Ебат се наляво-

надясно, но ако им кажеш, че искаш да им видиш циците се правят

на много обидени.

Затова пуснах слух, че съм измислил апарат, който отгатва

бъдещето. Сега чакам да видя какъв ще е ефектът.

4 февруари 1896

Шарлота дойде при мен много развълнувана. Студът беше

поруменил бузите й, а разкошните й гърди се повдигаха учестено.

- Вилхелм, защо лабораторията ви мирише така отвратително?

Пърдите ли в нея, какво правите?

- Не, Шарлота. Просто работя с неблагоуханни материали.

- Както и да е. Защо не сте ми казал, че сте открили машина за

отгатване на бъдещето?

- Още съм в процес на експериментиране, Шарлота. Не съм сто

процента сигурен в успеха на метода.

- А кога ще бъдете сигурен?

- Не бих могъл да зная. Научните процеси не се развиват по

строго определен график.

- Бих искала да купя вашия апарат.

- Съжалявам, Шарлота, не мога да ви го продам. Този апарат е

плод на дългогодишните ми усилия. Аз нямам нищо друго

освен него. Да ви го продам означава да ви продам живота си.

- Добре. Тогава искам да съм първата, на която ще отгатнете

бъдещето. Кога можем да пробваме?

Усетих как получавам жестока ерекция.

- Можем да пробваме веднага. Застанете пред този картон, а аз

ще угася лампите.

- Какъв палавник сте, Вилхелм. Не може ли да ми гадаете на

светло?

Шарлота застана пред картона, а аз загасих лампите и я снимах.

След което й казах, че резултатите ще бъдат готови утре и побързах

да я изгоня, за да остана насаме със снимките й.

Затворих вратата след нея и трескаво се хвърлих към апарата.

Това, което видях, беше толкова страшно, че се разплаках от

безсилие.

Оказа се, че тия лъчи не само минават през дрехите, но и през

плътта. И вместо порноснимки излизат само некви кокали, ебаси.

Ей това са циците на Шарлота:

А това й е путката, моля ти се:

Ебаси разочарованието!

За какво блъсках толкова време, за какво бяха всичките ми усилия?

За да снимам някакви кокаляци?

Къде е еротиката? Къде е радостният трепет от красивите женски

форми?

За какво ми е шибаната наука, щом ме прави все по-самотен и все

по-нещастен?

Във филма сме