Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

добивите им.

Разказах идеята си на Орвил, а той ми вика:

- Действай, Уилбър. Ти само го измисли, а аз ще поема целия пиар.

Знаеш, че имам много добри контакти с медиите.

Това е факт. Откакто го помня, тоя пич ебе само репортерки. Имам

чувството, че журналистиката му е някакъв фетиш.

14 май 1903

Синът ми Джони вече е на осем години и непрекъснато ми задава

тъпи въпроси. От една страна гледам да поощрявам неговата

любознателност, но от друга страна копелето направо ме вбесява.

Добре, че имам богата обща култура, та мога да отговарям на

всичките му въпроси. Днеска идва при мен и ми вика:

- Тате, кво е троянски кон?

Тва младите са много прости. Как може да си втори клас и да не

знаеш какво е троянски кон. Расте изключително неграмотно

поколение.

- Троянски кон, татковото – му викам, - това е специална порода

коне, които се отглеждат в Троян. Много са добри в надбягванията.

- А какво е нервна почва?

- Ами това е термин от земеделието. В някои полупланински

региони, почвата е “нервна”, в смисъл че ражда недобре развити,

депресирани култури. Това съответно изнервя и фермерите и те

почват да псуват.

Стори ми се, че Джони се кани да продължи с тъпите си въпроси,

затова му дадох два долара да иде да постреля на стрелбището.

25 август 1903

Чета всякаква литература за принципите на летене и просто се

отчайвам. Единственият уред, измислен досега, е шибаният балон

на братята Монголфие. Но той е загубена работа – хвърчи,

накъдето го духне вятърът и се вдига много нависоко. А на мен ми

трябва нещо, което да прелита ниско над посевите. Сетих се за

историята с Дедал и Икар и реших да пробвам нещо на техния

принцип. Оскубах 11 кокошки и залепих с туткал перата им по

ръцете си. Цял ден си играх, но накрая се получиха що-годе

прилични крила. Качих се на покрива на къщата, размахах силно

крила и скочих.

Опитът беше пълен провал. Така жестоко се изплющях на Земята,

че се разревах от болка – натъртих си коленете, лактите, охлузих си

лицето. Очевидно кокошите пера нямат необходимата подемна

сила, за да задържат във въздуха 90-те ми килограма.

И сега хем съм натъртен, хем кокошките ми са голи. На всичкото

отгоре пристигна Орвил и ми вика:

- Кво става, Уилбър, готова ли е летящата пръскачка?

- Не още. Няма да стане толкова бързо, колкото ми се иска.

- Абе гледай до две-три седмици да си готов, щото вече почнах

пиар-кампанията.

И ми показва вестник със заглавие на първа страница: “Орвил Райт

на прага на голямо изобретение. Механична птица оре, сее и

плеви”. Направо ми причерня. Аз се блъскам от сутрин до вечер,

скубя кокошки, пребивам се, а това лайно обира цялата медийна

слава.

- Как не те е срам, Орвил – казах му. – Дори не си ми споменал

името. Можеше поне да кажеш, че двамата работим по

изобретението.

- Това ще е следващият етап от кампанията. Аз я разгръщам

постепенно. Проблемът е, че ти си никой в медийното пространство

и ще мине известно време, докато наложа името ти. А мен всички

ме знаят, редовно съм по светските хроники. Що да не използваме

тая популярност, която имам?

- Съгласен съм, нека да я използваме. Но поне се поинтересувай

какво изобретяваме. Механичната птица няма да оре, сее и плеви, а

само ще пръска против вредители.

- Е, то е горе-долу същото. Ти само я измисли, па после никой няма

да ни държи сметка за вестникарските заглавия.

В тоя момент дойде Джони и ми изтресе поредния си глупав въпрос:

- Тате, кво е лебедова песен?

- Лебедова песен, мойто момче, е песента на лебеда, когато се

надпява с други лебеди за любовта на някоя женска. Лебедите са

пойни птици.

- Какво значи бойни птици?

Не можах да му отговоря, защото в тоя момент ми хрумна нещо

гениално... Тая летяща пръскачка, дето ще я измисля, може да се

използва и за бой. Колко му е да я натоваря с камъни и тя да ги

пуска от въздуха върху главите на всички неприятни копелета.

Ебаси кефа! Остава само да измисля как да лети.

30 ноември 1903

Джони почна да ми задава и неудобни въпроси. Попита ме какво е

“бананова република”. Изчервих се от неудобство:

- Бананова република, сине, е република, в която... хм... как да

кажа... република, в която жените се задоволяват с банани.

Казах го и ми олекна. В крайна сметка е по-добре да научава тези

неща от баща си вместо от уличните келеши...