Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

постоянно ни досажда. Днес дойде вкъщи и донесе някакъв странен

сандък:

- Ей това е новата психоделия, копеле. Измислихме я с Цацата.

- Кво е тва?

- Тва е лудница, копеле. С Цацата и сестра му оня ден ядохме

некви кактуси и направо се разгембихме. На мен ми стана

суперзле и имах чувството, че се парализирам и в тоя момент

почнах да халюцинирам. Цацата се превърна в некво

суперкосмато чудовище, което искаше да ме удуши с

мустаците си. А сестра му се превърна в хеликоптер и взе да

кръжи над нас и да ни бомбардира. Ужасен филм, копеле... И

по едно време съм припаднал... Събуждам се и не знам на кой

свят съм, а Цацата взел ей тоя сандък и рови вътре в него с

неква отвертка. Аз свих един джойнт за да се осеферя малко,

а Цацата ми вика: скивай, Гулиелмо, ква простотия измислих.

И като ми я показа се хилихме два часа като репи и даже си

направихме пого.

- Как пого бе, копеле?

- Е то беше некво суперстранно пого, щото бехме само двамата

и беше трудно да се уцелим. Ма скачахме като изоглавени из

стаята и аз на неколко пъти налетех върху секцията и оттогава

ми е тая цицина. Тоя сандък е мания, копеле. Цацата му вика

“радио”. Бахти смешното име.

- Кво има в сандъка?

- Не знам кво има, ама глей кво прави.

Маркони бръкна в сандъка, извади една жица и я включи в контакта.

В сандъка присветна искра и отвътре се чу пращене, след което се

разнесе ужасен вой, все едно някой дере живи пудели. Маркони се

разхили, почна да подскача на един крак и да крещи фалцетно:

“Пидираси-и-и-и, пидираси-и-и”. Направо зацикли. Уплаших се да не

му стане нещо, затова дръпнах жицата от контакта. Маркони ме

погледна тъжно:

- Не ти ли хареса, копеле?

- Кво да ми хареса. Бахти ужасния вой. Вземай си сандъка и се

разкарай.

- Що бе копеле? Аз си мислех, че ако сложим тоя сандък в оная

тъмната зала на брат ти и го пуснем да пищи баш когато идва

влака, ше стане ебати трипа.

- Нищо няма да стане. Изчезвай.

- Нещо си си повервал, струва ми се... Имаш ли десет кинта до

понеделник?

- Неам.

- Еми аре.

- Аре.

- А, щех да забравя да ти кажа: тоя Луис Хамилтън е нечовек,

копеле.

-

14 септември 1895

Вече пет месеца откак спрех тревата и изобщо не ми липсва. С брат

ми сека вечер сме в залата и се филмираме яко. Направо се

размазваме. Брат ми кръсти новата дрога “Кино” и според него тя не

дава никакви поражения върху здравето. Аз обаче не съм много

сигурен. Със сигурност има привикване, а от опит знам, че нещата

към които се привиква задължително са вредни.

Маркони пък пробвал да меша киното с джойнт:

- Снощи се напушихме с Цацата и сестра му, копеле, и ходихме

да гледаме “Властелина”. Ма бехме мега надрани.

- И кво?

- Ми ся за мен “Властелина” си е яка психоделия. Аз по принцип

отдавна съм казал, че треаше да се направи такъв филм, но

ся съм педесе на педесе. С мноо неща не съм съгласен.

- С кво не си съгласен?

- Еми например Легулас. Много ми геее тоя, батенце, аз съм си

го представял некъв такъв по-мъжкар, а те са зели некъв

неприятен рус пендел. А и кви беха тия орки, копеле? Тия

според мене са с тежка пародонтоза... И по едно време Цацата

заспа, а сестра му се издрайфа и се нокаутира. А мен изобщо

не ме фана. Не можах да се филмирам както си требе и чак ме

фана яд на тоя шит. И викам: дай да свием още един масур и

ше ходим да гледаме “Карибски пирати”. Огърмехме се и

отидохме на “пиратите”. И Цацата пак заспа, а сестра му се

насра и осмърде всичко, дееба свинята миризлива, дееба. Ма

аз си бех във филма и въобще не ми пукаше. И както се бех

накозил, като се появи кракена, изпаднах в истерия, копеле.

Сичко ми се размаза. Имаш ли десет кинта до понеделник?

- Неам.

- Еми аре.

- Аре.

- А щех да забравя да ти кажа: тоя Дейви Джоунс е нечовек,

копеле.

Всичко е пиар

7 Април 1903

На прага съм на голямо изобретение, което ще даде невероятен

тласък на селското стопанство. Идеята ми хрумна преди една

седмица, когато видях как един щъркел, докато летеше над

царевичната нива, внезапно се изсра и лайното му пльокна върху

един кочан.

Замислих се и реших, че може да се изобрети някаква механична

птица, която да лети над посевите и образно казано “да сере” върху

тях препарати срещу вредители. Кеф ти син камък, кеф ти ДДТ.

Това много ще облекчи работата на фермерите и ще увеличи