Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

шушумига. Казах му, че съм много разочарован от враждебното им

отношение към чуждите инвеститори.

А той ми се прави на обиден и ми разправя, че щял да си подаде

оставката. Ми подай я, като си толко некадърен, та една земя не

можеш да ми продадеш. Така ме вбеси това лайно, че реших да

взема цяла Австрия. Обадих се на Мусолини да го питам какво

мисли по въпроса, а той ми вика: Вземай я, не ми дреме за Австрия.

Голям пич е Мусолини. Някой ден ще му се отблагодаря.

Написах закон за пълен аншлус на всички австрийски недвижими

имоти. Законът започва с думите: “Австрия е провинция на

германския райх”.

Ева ще е доволна.

30 септември 1938

Ева е харесала един парцел в Судетите и вика да вземем да го

вземем. Парцелът не е голям - 28 600 квадратни километра. Не е в

регулация, ама предполагам, че това лесно може да се уреди.

Проблемът е, че Судетите засега се водят към Чехия, а чешките

агенции за недвижими имоти са некви суперзадръстени. В прав

текст ми казаха, че не са склонни да преговарят с мен за подобна

сделка. Наложи се да предприема заобиколни бизнесходове.

Събрахме се в Мюнхен с британския премиер Чембърлейн,

френския министър-председател Даладие и италианския премиер

Мусолини.

Знам, че откровеността е най-добрата политика, затова открито им

заявих: така и така, колеги, с жена ми сме си харесали едно

парцелче в Судетите, искаме да го вземем, но ако може да не

минаваме през агенция за имоти, за да не ни товарят с некви

безсмислени комисиони. Така че ви моля да ми ударите едно рамо,

за да не вземе жена ми да хареса някой парцел във вашите

държави.

Мусолини веднага се нави. Чембърлейн и Даладие мрънкаха доста,

но като разбраха, че съм сериозен клиент, клекнаха. И в крайна

сметка подписахме Мюнхенското споразумение, според което

Судетите вече са мои. Възложих на Гьоринг и фон Нойрат да

оправят документацията по прехвърлянето на имота, така че

мюнхенското споразумение да има силата на нотариален акт.

Ева беше много щастлива. Сега с нетърпение чакаме да дойде

зимата, та да идем да караме ски в новия ни вилает.

7 април 1939

Мусолини явно е решил да инвестира в морски курорти, защото

окупира Албания. Имало много хубави плажове и Бенито очаква

цените на имотите там рязко да скочат, като свърши кризата.

23 Август 1939

Сталин е много приятен човек. Оказа се, че с него имаме сходни

бизнесинтереси – и той е решил да инвестира в недвижими имоти.

Фирмата му е сериозна, само логото й е напълно идиотско – сърп и

чук.

Ебахти малоумните съветски дизайнери. Как може да сложиш сърп

и чук за символи на агенция за имоти? Къде са виждали брокер със

сърп и чук?

Както и да е, това са подробности. По-важното е, че със Сталин се

харесахме. И понеже стигнахме до извода, че в момента двамата с

него сме може би най-сериозните играчи на световния пазар,

решихме да се видим и да се разберем как да развиваме фирмите

си, без да си пречим.

Винаги съм бил за това да има гилдия. Всичко трябва да е културно

и легално. Трябва да играем по правилата, а не да си правим

мръсни номера и да се ритаме по кокалчетата. Разбира се, първо

трябва да изхвърлим евреите от бизнеса. Тия мръсни копеленца

държат 80 процента от всички сделки...

Та със Сталин уговорихме среща в Москва. Изпратихме външните

си министри – Сталин прати Молотов, а аз – Рибентроп.

Постигнахме разбирателство по всички въпроси. Ще си поделим по

братски Полша и по тоя начин ще станем комшии със Сталин – ще

имаме съседни парцели. Освен това той иска да инвестира в

имотите на Литва, Латвия, Естония, Финландия и част от Румъния.

Амбициозно момче е Сталин. Но няма лошо. В бизнеса с имотите,

ако не си агресивен, го духаш.

1 септември 1939

Влязохме с моите брокери в Полша. Хубаво парцелче е, широко,

просторно, но няма планини и това изнервя Ева. Къде ще карам ски,

вика.

Вярно, няма условия за ски, но пък парцелът си има други

предимства – излаз на море, полезни изкопаеми, картофени ниви. А

и вече сме съседи със Сталин и можем да си пием ракията до

оградата. Даже смятам да направя един комшулук в оградата, за да

си ходим на гости.

9 април 1940

Най-лошото нещо за един бизнес е да спреш да го развиваш.

Успокоиш ли се, си мъртъв. Затова превзех Дания. Не че ми трябват

тия студени ветровити земи, ама не бива да спирам на едно място.