Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

Смятам тия дни да инвестирам и в Норвегия, пък после ще видим.

28 май 1940

Днес капитулира Белгия, а преди две седмици и Холандия. Пратих

им брокерите си и те ми приписаха доброволно всичките си

парцели.

Това недвижимите имоти били много сладък бизнес, бе. За има-

няма две години стъпих на пазарите в седем държави. Ако

продължавам така, колегите от гилдията ще ме номинират за

Агенция № 1 в Европа.

Ева иска да я водя в Париж през лятната ваканция. Никога не била

ходила там.

14 юни 1940

Влязохме в Париж. Моите храбри брокери маршируват под

Триумфалната арка. Париж е много хубав град – уютен, задушевен,

артистичен. Отидохме в “Мулен Руж”, после в Лувъра и си взехме

оттам каквото ни хареса. А и французите са много вежлив народ –

всичко ни дават без пари. Ева е очарована.

Август 1940

Мисля си да почна да инвестирам във Великобритания. Там е хубав

пазар, все още неразработен. Обадих се на Чембърлейн и му

викам: идвам да инвестирам в Англия. А той: сакън, вика, недей,

сега бизнесклиматът в Англия не е подходящ.

Много ме изнерви това копеленце. Ше ме учи той на бизнесклимат!

Ше си инвестирам, където си искам. Събрах всичките си служители,

дръпнах им една надъхваща реч и ги призовах да атакуваме

английските пазари. Искам да построя там ваканционно селище и да

го кръстя “Морски лъв”. Пратих няколко самолета с мои брокери да

проучат тамошния пазар. Казаха ми, че пазарът е бомба.

24 декември 1940

Дойде и Бъдни вечер. Ядохме сърмички, боб, ошав, а Ева ми

подготви празнична изненада. Облече се като Снежанка, потанцува

ми около елхата. И тъкмо се появи едно такова готино настроение и

Ева взе да пее “О Таненбаум, о, Таненбаум”. Вбесих се. Не

познавам никакъв Таненбаум, но ако съдя по фамилията му,

вероятно е евреин. Вдигнах телефона и наредих незабавно да го

издирят и да го пратят в концлагер.

6 април 1941

Реших да инвестирам и на Балканите. Там хората са малко кофти,

ама земите им са много хубави. На първо време взех Югославия и

Гърция. Имам много силен агент и в България – Борис

Сакскобургготски. Наше момче е, германче, много се разбираме с

него и му дадох да развива бизнеса си в Македония.

С Борис съм добре, но междувременно се оказа, че Сталин се

опитва да ми играе курвачка. Имам информация, че се опитва да

играе зад гърба ми с англичаните и американците и да сключи

джойнт венчър с тях, за да не стана монополист на пазара.

Много мразя некоректните бизнес отношения. Какво му пречи на

Сталин да вдигне един телефон и да се разберем като културни

хора, така както се разбрахме за Полша? Нали сме социалисти!

Не ми харесват тия негови интриги и при първа възможност ще

гледам да го прееба.

22 юни 1941

Майне дамен унд херен, настъпи моментът да разберем кой е най-

големият играч в бизнеса с недвижими имоти. Нападнах парцела на

Сталин.

Много ме ядоса това лайно с интригите си и смятам не само да му

взема парцелите, ами и да ида в офиса му в Москва и да му се

изсера върху ксерокса.

Дееба и грузинския отворко, дееба.

3 юли 1941

Моите брокери смело пазаруват имоти в Съветския съюз и

напредват към Москва. Сталин се е насрал от страх, покрил се е

някъде и не си вдига телефона. А аз все още съм склонен да му

простя. Да се чуем, да намерим пресечната точка на нашите

интереси, да се разберем. В бизнеса трябва да има коректност и

благородство.

5 декември 1941

Брокерите на Сталин нещо са почнали да се дървят на моите хора.

Тръгнали моите момчета към Москва, искали да отидат в офиса на

Сталин и културно да дадат оферта. А онези руски лайнари не ги

пуснали и се опитали да ги изгонят със сила. Според мен са били

пияни, но това изобщо не ги оправдава. Така ли се прави бизнес?

7 декември 1941

Японците решили да инвестират в Пърл Харбър и днеска попиляли

американците. Това много ме зарадва. Винаги съм бил широко

скроен и съм приветствал всеки млад амбициозен играч на пазара.

Има някакъв чар в това да демонстрираш хлапашко неуважение към

авторитетите.

Много се възхищавам на японците. Истински самураи са. От кеф си

препрочетох пак “Шогун”. Тва е велика книга.

31 януари 1943

Бизнесът ми в Съветския съюз нещо се закучи. Вече половин година

се опитвам да инвестирам в Сталинград и не става, и не става.