Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

Руснаците са пленили един от най-силните ми брокери – Паулус.

Ще взема да се оттегля от тоя скапан пазар – само ядове ми носи.

Обадих се на момчетата и им казах да се прибират. Ебахти

загубения Сталинград. За кво да се мъчиме там, тва да не е

Ривиерата?

6 юни 1944

Англичаните и американците нещо се опитват да ми се отварят.

Пратили ми инвеститори-парашутисти в Нормандия. Смешници!

Опитват се да ме изтикат от бизнеса с непозволени средства. Ама

ше ми пръднат на оная работа.

3 септември 1944

Мусолини го е закъсал. Агенцията му фалирала и тоя тъпак предал

бизнеса си в ръцете на англичаните и американците. Не съм

очаквал, че ще излезе такава путка. Това доказва тезата ми, че

търговията с недвижими имоти е за хора с характер, а не за

страхливци.

12 април 1945

Напоследък бизнесът ми не се развива добре. Постоянно

получавам от конкуренцията заплахи за живота си, затова

преместих офиса си във Фюрербункера. Не мога да разбера откъде

идва всичката тая агресия към мен. Цял живот съм се стремил да

играя коректно, да бъда почтен и открит бизнеспартньор, да си

плащам данъците и да създам някаква гилдия сред търговците на

недвижими имоти. Гилдия, в която да си помагаме, а не да се

преебаваме.

Но се оказва, че това е било илюзия. Хората са лоши и постоянно

гледат да те прецакат. Такива са отвратителните правила на дивия

вълчи капитализъм.

Много съм огорчен и смятам лека-полека да се оттегля от бизнеса.

За какво ми е само да си късам нервите?

30 април 1945

Руските брокери влязоха в Берлин и изкупуват на безценица

имотите ми. Това е краят. Цялата ми бизнесимперия рухна. С какво

ще се занимавам отсега нататък? Чорапи ли ще продавам? Тъкмо

натрупах знания и умения в търговията с имоти и всичко свърши.

Сега всички онези новоизлюпени брокерчета от Англия, Щатите и

Съветския съюз, които до вчера трепереха от страх пред мен и

позеленяваха от завист пред успехите ми, ще ми се подиграват.

Едва ли ще го преживея. По-скоро ще избера смъртта пред позора

на поражението.

Куиз за напреднали

7 ноември 1934

Днес празнуваме 17 години от Октомврийската революция. Уж

революцията е октомврийска, а е избухнала през ноември... Има

нещо изначално сбъркано в комунизма. Но засега тази система ми е

изгодна. Подчинените ми ме слушат, народът ме обича. Само тая

мумия в мавзолея ме дразни, но някой ден ще я разкарам оттам.

Нямам кой знае колко работа по управлението на държавата, затова

с Киров по цял ден играем на логически задачи.

Вчера жестоко го затапих със следната загадка:

Ромео се прибрал пиян вкъщи. Легнал на леглото и заспал. През

нощта се събудил от жажда и в просъница напипал един буркан.

Изпил течността от буркана и заспал. На сутринта се събудил и

видял

Жулиета

мъртва.

Какво е станало и защо Жулиета е мъртва?

Киров цял следобед пуфтя, сумтя и накрая стигна до хипотезата, че

Жулиета се е самоубила от яд, защото Ромео е ходил да пие без

нея.

Не, казвам, другарю Киров, не е това отговорът. А той помоли да му

дам 24 часа да си помисли. И днеска идва при мен пребледнял и ми

вика:

- Вие ми ебахте майката с тая загадка, другарю Сталин. Цяла нощ

не съм спал и не можах да се сетя какъв е отговора. Предавам се.

- Ами много е просто, другарю Киров. Жулиета е била рибка. Ромео

й е изпил водата от аквариума и тя умряла.

Много се смяхме.

30 ноември 1934

Киров влезе в кабинета ми ухилен до уши и ми вика:

- Другарю Сталин, разрешете да ви запитам: какво се среща

веднъж в минута, два пъти в момента и нито веднъж в хиляда

години?

Запалих лулата си и пуснах замислено кълбенце дим.

- Хм, интересен въпрос, другарю Киров. Да не би да е

кихавицата?

- Защо пък кихавицата?

- Ами случвало ми се е да кихна веднъж в минута или два пъти

в момента, а после цяла вечност да не кихам.

- Не е кихавицата, другарю Сталин.

- Хм... Какво ли ще е това нещо?... Сетих се, другарю Киров.

Това е обичта към партията. Усещаме я всяка минута,

понякога и два пъти в момента, а в предишните хиляда години

не се е срещала, защото нашата партия не е съществувала,

нали така? Не съм ли гениален?

- Не... ъъъ... искам да кажа “да”... разбира се, че сте гениален,

другарю Сталин, но това не е верният отговор. Има и хора,

които не обичат партията.