Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

идеалният служител – зъл, предан и тъп.

15 март 1938

Бухарин е интересен човек, голям интелектуалец. Винаги ми е било

интересно да играя с него на въпроси и отговори. Обикновено

печеля тия игри, но вчера копеленцето ми заби такава задача, че

направо ме хвърли в джаза.

Един кораб акостира в пристанище. От външната страна на кораба

е пусната въжена стълба, на 5 метра от водата, а разстоянието

между стъпалата на стълбата е 1 метър. Прилива покачва нивото на

водата с 2метра на час. След колко време водата ще достигне до

третото стъпало?

Мислих, смятах, ама не мога да го изчисля. Извиках Бухарин в

кабинета ми.

- Много интересна задача, другарю Бухарин. Според мен

верният отговор е след пет часа.

- Грешите, другарю Сталин.

- А може би има някаква уловка? Всъщност за какъв кораб става

дума?

- За обикновен кораб. Например крайцерът “Аврора”.

- Да не би да намеквате, че крайцерът “Аврора” потъва? Че

корабът – символ на нашата революция скоро ще бъде

потопен от вълните на империализма? Така ли смятате?

- Съвсем не, другарю Сталин. Напротив. Отговорът е, че водата

никога няма да достигне до третото стъпало, защото приливът

повдига и самият кораб. Крайцерът “Аврора” не може да

потъне никога. Нали така, другарю Сталин?

Прееба ме хитрецът и страшно се ядосах. Можех веднага да наредя

да го разстрелят, но реших да си поиграя малко с него.

- Другарю Бухарин - казах му. – Имам информация, че сте

изменили на комунистическите идеи и трябва да бъдете разстрелян.

Но понеже много ви ценя, ще ви дам един последен шанс. Това са

две листчета. На едното от тях ще напиша “виновен”, а на другото

“невинен”. Ще сгъна листчетата и ще ги пусна в каскета на Ленин,

който винаги стои до мен, за да ми напомня за делото на вожда на

революцията. Вие ще изтеглите едно листче и ако на него пише

“невинен” ще ви пусна да си вървите поживо-поздраво. Но ако

извадите листчето с надпис “виновен”, ще наредя да ви разстрелят.

Бухарин пребледня и се разтрепери целият. Нямах никакво

намерение да му дам шанс да се измъкне, затова написах и на

двете листчета “виновен”. Сгънах ги и ги пуснах в миризливия каскет

на оная мумия. И в тоя момент хитрата лисица Бухарин реши да ме

преметне. Взе едно от листчетата и без да го отваря, бързо го

глътна.

- Другарю Сталин – каза Бухарин. – Свикнал съм да си изяждам

късмета. Отворете другото листче. Ако на него пише “виновен”,

значи съм изтеглил “невинен” и трябва да ме пуснете. Ако пък пише

“невинен”, значи съм изтеглил лошия късмет и ще се оставя да бъда

разстрелян. Хайде, отворете другото листче...

Бахти хитреца. Ще ми се отваря той на мене!

- Другарю Бухарин – казах му. – Според законите на комунизма

изяденият късмет се брои за невалиден, така че съдбата ви

ще бъде решена от това, което пише на листчето останало в

свещения каскет на Владимир Илич Ленин. Я да видим какво

пише на него. А, пише “виновен”! Колко жалко. Вие сте ценен

кадър и не бих искал да се разделя с вас, защото кадрите

решават всичко. Но какво да се прави, такъв ви бил късметът.

- Протестирам! Това е несправедливо.

- От гледна точка на диалектическия материализъм светът е

пълен с несправедливости, другарю Бухарин. Какво е

несправедливостта спрямо един отделен индивид като вас в

сравнение с цялата световна несправедливост? В този смисъл

протестите относно личната ви съдба звучат някак дребнаво и

егоистично.

Извиках охраната и наредих да разстрелят Бухарин, а после да

дадат каскета на Ленин на химическо чистене, че много се е

вмирисал.

4 февруари 1940

Ежов дойде в кабинета ми. Много ме дразни това неприятно

джудже. Бях в лошо настроение и реших да си го оправя като

поиграем на въпроси и отговори. Тоя е такъв тъпак, че със

сигурност ще изръси някой бисер.

- Другарю Ежов, искам да ви попитам нещо. Кажете ми колко

котки има в една стая, ако във всеки от четирите й ъгли има по

една котка, срещу всяка котка има по три котки и върху

опашката на всяка котка има по една котка.

- Може ли да повторите, другарю Сталин? Не можах да

запомня.

Тоя е невиждан тъпанар, заклевам се.

- Имаме стая с четири ъгъла. Във всеки ъгъл има по една котка,

срещу всяка котка има по 3 котки и върху опашката на всяка

котка има по една котка. Колко общо са котките?

- Начи, така ми е много трудно да ги броя, другарю Сталин.