Иво Сиромахов - Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

2 август 1894

Напоследък има некъв спек с джойнта. Сезонът е сушав. Старата

трева е поизветрела, а новата още не е излезнала. Обаче снощи как

се огърмехме, не е истина. Луи Жан беше набарал неква мегаяка

трева. Той си ме предупреди, де. Вика:

- Леко, щото тоя коз е бая силен.

- Е колко па да е силен? – викам аз, обаче още на втората дръпка се

смазах. Накозихме се за три дена напред. Очите още са ми червени

като домати и ми е некво зацапано. На мен досега не ми се е

случвало да имам некви паранои или нещо подобно, но снощи яко

се изкорках. От ъгъла на стаята се появиха некви гнусни червеи, ма

не беха баш червеи, ами некви такива с глави като хамстери с неква

хитра усмивка и все едно им четях мислите и разбрах, че тия искат

да ми прегризат ташаците. И аз изпаднах в супердепресия и некъв

такъв уж викам за помощ, обаче в един момент се оказа, че не мога

да си спомня ква е думата за помощ и вместо да викам “Помощ!”,

викам ”Инфлация! Инфлация!” И съответно никой не ми помага и

въобще не ми обръщат никво внимание, а всички са некви

суперспокойни. Мноо кофти трип.

10 септември 1894

Днеска срещнах Гулиелмо Маркони. Тоя е като излезнал от

анимационен филм. Държи се супернеестествено и пищи некак си

много неприятно.

- Къде си бе, мой? Сецаш ли?

- Сецам отвреме-навреме.

- Копелеее, как се размазахме снощи. Накозихме се с Цацата и

сестра му и скандирахме “време е за легализиране на

водораслите”. Супер яко! Кво праи брат ти? Още ли ръби оная

пръчка?

- Ми да.

- Не се обиждай копеле, но тая ми е неква супернеприятна.

Навремето, още ходехме на “Кравай” и аз една вечер се бех

психеделирал с некви гъби, а тая свиня се обадила на ченгетата.

Майката ми ебаха заради нея. Имаш ли десет кинта до

понеделник?

- Неам.

- Еми аре.

- Аре.

- А, щех да забравя да ти кажа: тоя Лео Меси е нечовек, копеле.

28 ноември 1894

Снощи с брат ми завъртехме един масур и тъкмо ми дойде

убавинята и брат ми вика:

- Огюст, не ми харесва как живеем.

- Що бе, братчето ми, кво ни е? Сека вечер се размазваме.

- Така е, ама всичките ни пари отиват за чадел.

- Е кво като отиват за чадел? Важното е да сме във филма.

- Джойнта става все по-скъп, Огюст. Парите вече не ни стигат.

- Дреме ти гъзо. Ще минем на кале.

- Имам една идея – вика брат ми. – Имам концепция.

- Заеби ги тия концепции, Луи Жан. Концепциите не са донесли

нищо добро на човечеството. Знаеш ли що народ се е изклал в

защита на концепции?

Понякога от джойнта ставам толко мъдър, че не мога да се

понасям.

- Идеята ми Огюст е, да измислим как да се вкарваме във

филма, без да харчим кинти за джойнт.

- Ако ти тва го измислиш как да стане, ще си най-великото

копеле на света.

- Мисля, че съм го измислил.

И взе да ми разправя как щял да затвори хора в тъмна зала и

вътре с неква сложна машина щял да им прожектира на бял

чаршаф некви мърдащи картинки. Пълна психоделия! Направо

почнах да се тревожа за Луи Жан. Тревата май му е изпържила

мозъка.

21 март 1895

Луи Жан май успя. Днеска събрахме стотина човека в една тъмна

зала и Луи Жан взе да им разправя, че сега ще видят ново

изобретение и ще ги вкара във филма. Трябвало само да гледат

към чаршафа. Обясни им, че няма опасност за здравето и за

психиката им, но въпреки това десетина човека напуснаха

залата. Тогава Луи Жан изгаси осветлението и отиде зад

машината. Нещо присветна и върху чаршафа се появи надпис

“Работници напускат фабриката в края на работното време”.

Хората изръкопляскаха. И в тоя момент започна трипа. На

чаршафа взеха да мърдат некви хора, ама като истински, копеле.

Почнах да треперя целия като след ония гъби в Монпелие. Но

най-страшното тепърва предстоеше. На чаршафа се появи един

влак, който тръгна с луда скорост към хората в залата. Щеше да

ни прегази, заклевам се. Хората се разпищяха, а Гулиелмо почна

да си скубе косите и да си блъска главата с юмруци. Всички

бяхме обзети от тежка параноя.

Влакът премина през нас и изчезна все едно не го е имало

никога. Картинките на чаршафа изчезнаха. Лампите в залата

светнаха. Чувствах се смазан. Не можех да стана на краката си.

Гулиелмо отиде при Луи Жан, прегърнах го и изписка:

- Ти си велик, копеле. Ти откри нова дрога.

10 Юли 1895

Маркони много се е въодушевил от новата дрога на брат ми и