Борис Виан: Пяната на дните

В живота най-важното е да се правят априори преценки за всичко. Фактите сочат, че масите грешат, а индивидите са винаги прави. Не бива да извличаме от казаното дотук правила за поведение: няма нужда те да бъдат формулирани, за да ги следваме. Има само две неща: разновидната любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс или на Дюк Елингтън. Останалото би трябвало да изчезне, тъй като е грозно, и следващите страници го доказват, понеже черпят цялата си сила от факта, че описаните събития са напълно реални, защото съм ги измислил от край до край. Тяхното изграждане може да бъде определено като проекция на действителността, извършена в нажежена и пречупваща атмосфера и върху съотносителна плоскост, неравномерно нагъната и изкривена. Както се вижда, подходът е приемлив, ако такъв изобщо има.

Ню Орлиънс

10 март 1946

Колин привършваше с тоалета си. На излизане от ваната се бе увил с голяма хавлиена кърпа, от която се подаваха само краката и торсът му. Взе от стъклената полица пулверизатор и напръска с уханен брилянтин светлите си коси. Кехлибареният гребен раздели свилената им маса на дълги оранжеви ивици, подобни на онези, които весел орач би очертал с вилица в конфитюр от кайсии. Колин остави гребена и с ножичките за нокти подряза косо матовите си клепачи, за да придаде загадъчност на погледа си. Трябваше да го прави често, защото те растяха бързо. Запали лампичката над увеличителното огледало и се приближи, за да разгледа кожата си. Няколко комедона бяха набъбнали край ноздрите му. Когато се видяха в огледалото и разбраха колко са грозни, те сами потънаха в кожата и Колин със задоволство угаси лампата. Свали кърпата от кръста си и с едно от ъгълчетата попи последните капчици между пръстите на краката си. Огледалото свидетелстваше за приликата му с русия актьор, който играеше главната роля в един нашумял американски филм. Имаше кръгла глава, малки уши, прав нос и загоряла кожа. Усмихваше се често с невинна бебешка усмивка и от това на брадичката му се беше образувала трапчинка. Беше висок, слаб, с дълги крака и много мил. Името Колин горе-долу му отиваше, с девойките говореше нежно, а с младежите весело. Почти винаги бе в добро настроение, а през останалото време спеше.

Той изпразни ваната, като проби на дъното й дупка. Подът на банята беше покрит със светложълти теракотени плочки и водата се изтичаше през отвор, доскоро разположен точно над бюрото на наемателя от долния етаж. Без да предупреди Колин, той неотдавна беше преместил бюрото си. Сега водата се изливаше върху бюфета. Колин обу сандали от рипсено кадифе с цвят на много дълбока зелена вода и вълнено сако с лешников оттенък. Закачи кърпата на сушилката, взе килимчето пред ваната и след като го поръси с морска сол, която да попие влагата, го метна на ръба на ваната. По килимчето изби влага и се образуваха гроздове от сапунени мехурчета.

Колин излезе от банята и тръгна към кухнята, за да провери как приключва приготовлението на храната. Всеки понеделник Шик, който живееше съвсем наблизо, идваше на вечеря. Днес беше едва събота, но Колин копнееше да види Шик и да му предложи изисканите гозби, подбрани и сготвени с тиха радост от Никола, новия готвач. Колин и Шик бяха ергени, връстници, двайсет и две годишни, с еднакви литературни интереси, но Шик имаше по-малко пари. Колин притежаваше солидно състояние, което му позволяваше да живее сносно и да не работи за чужда сметка. А Шик трябваше веднъж седмично да ходи в министерството да взема назаем пари от чичо си, защото като инженер бе платен по-ниско дори от работниците, които ръководеше, а е трудно да ръководиш хора, по-добре облечени и по-сити от теб самия. Колин се стараеше да го улеснява, като го канеше на вечеря при всяка възможност, но поради гордостта на Шик беше предпазлив, за да не заприлича щедростта му на подаяние.

Коридорът към кухнята беше светъл, остъклен от двете страни, и от всяка грееше по едно слънце, защото Колин обичаше светлината. Навред от стените стърчаха месингови кранчета. Отраженията на слънцата създаваха приказна атмосфера. От ударите на лъчите по кранчетата се получаваше музика, под чиито звуци кухненските мишки танцуваха и тичаха след топчетата кристализирана светлина, образувана от лъчите, които се разбиваха о пода като жълти живачни струи. Пътем Колин погали една от мишките, чиито мустачки бяха много дълги и черни, а самата тя беше сива, слаба и удивително лъскава. Готвачът ги хранеше много добре, но внимаваше да не затлъстяват. През деня мишките не вдигаха шум и си играеха само в коридора.