Борис Виан - Пяната на дните

— Бива ли го? — осведоми се Шик.

— Изглежда, че си разбира от работата. Ученик е на Гуфе.

— Човекът от сандъка? — промълви Шик ужасен и мустаците му увиснаха трагично.

— Не бе, глупчо, Жул Гуфе, знаменитият готвач!

— Е, нали ме знаеш! — каза Шик. — Освен Жан-Сол Партр аз почти нищо не чета.

Той последва Колин по коридора с плочките, погали мишките и пътем напълни запалката си с няколко капчици слънце.

— Никола — рече Колин от вратата, — представям ви приятеля си Шик.

— Добър ден, господине — поздрави Никола.

— Добър ден, Никола — каза Шик. — Нямате ли племенница на име Ализ?

— Имам, господине — отвърна Никола. — Хубава девойка впрочем, ако смея да добавя.

— Приличате си — заяви Шик. — Макар че в бюста имате известни различия.

— Аз съм развит в широчина — каза Никола, — а нейната снага е налята перпендикулярно, ако господинът ми позволи да поясня.

— Значи сме почти роднини — рече Колин. — Никога не сте ми казвали, че имате племенница, Никола.

— Сестра ми тръгна по лош път, господине — обясни Никола. — Завърши философия. Това не са неща, с които може да се гордее едно порядъчно семейство.

— Мда… — потвърди Колин. — Мисля, че имате право. Във всеки случай ви разбирам. Я ни покажете пастета със змиорка…

— Би било рисковано да се отхлупва преждевременно — предупреди Никола. — Може да се изсуши поради нахлуването на въздух, който в сравнение с намиращия се вътре е беден откъм водни пари.

— Предпочитам изненадата — каза Шик. — По-добре да го видя за първи път на масата.

— Мога само да се съглася с господина — отвърна Никола. — Господата биха ли ми разрешили да продължа работата си?

— Но моля ви, Никола, разбира се.

Никола отново се зае с делата си, които се състояха в отливане на желирани филета от калкан, примесени с резенчета от трюфели за гарнитура към рибното предястие. Колин и Шик излязоха от кухнята.

— Ще пийнеш ли един аперитив? — попита Колин. — Моят пианоктейл е готов, можеш да го пробваш.

— Действа ли? — попита Шик.

— Идеално. Направих го с много усилия, но резултатът надминава очакванията ми. Въз основа на композицията „Фантазия в черно и златисто“ постигнах една наистина невероятна смеска.

— Какъв е принципът? — осведоми се Шик.

— На всяка нота отговаря определена напитка, ликьор или есенция. На форте педала отговаря разбитият жълтък, а на тихия — ледът. За да се получи газирана вода, трябва пронизителна нота от горна октава. Количествата са в пряка зависимост от такта: на шейсет и четвъртина отговаря една шестнайсета доза, на четвъртината една доза, на цяла нота четворна доза. Когато се свири бавна мелодия, влиза в действие коригираща система, която контролира нарастването на дозата, за да не прелее коктейлът, чието алкохолно съдържание обаче се увеличава. Дозата може да се видоизменя в зависимост от продължителността на мелодията: например, ако тя бъде сбита стократно, ще се получи питие, което благодарение на допълнителната настройка ще е съчетало всички хармонии.

— Сложно е — каза Шик.

— Всичко се управлява с електрически контакти и релета. Не ти обяснявам с подробности, ти разбираш от техника. Впрочем при това пианото наистина свири.

— Прекрасно е! — възкликна Шик.

— Само едно нещо куца — оплака се Колин, — форте педалът за разбития жълтък. Би трябвало да сложа специална система за включване, защото ако се свири някое по-отривисто парче, в коктейла падат късове омлет и ти засядат в гърлото. Ще го оправя. Засега е достатъчно да се внимава. За сметаната натискаш клавиша сол в долна октава.

— Ще си приготвя един коктейл по темата на „Хладна любов“ — каза Шик. — Ще стане страхотен.

— Той е в килера, който превърнах в работилница — рече Колин, — понеже предпазните плоскости още не са завинтени. Ела да отидем там. Като начало ще го наглася за два коктейла по двеста грама приблизително.

Шик седна на пианото. В края на мелодията предният капак рязко се отвори и се показа цяла редица чаши. Две от тях бяха пълни догоре с апетитна смес.

— Уплаших се — промълви Колин. — По едно време изсвири фалшива нота. Слава Богу, че имаше хармония.

— Хармонията от значение ли е? — попита Шик.

— Невинаги — отвърна Колин, — щеше да бъде прекалено сложно. Само някои допълнителни регулиращи връзки. Пий и заповядай на трапезата.

— Този пастет със змиорка е превъзходен — каза Шик. — Кой ти даде идеята да го включиш в менюто?