Борис Виан - Пяната на дните

Колин отвори емайлираната врата на кухнята. Готвачът Никола наблюдаваше апаратурата. Седеше пред бледожълт, също емайлиран пулт с контролните табла на различните кухненски уреди, разположени покрай стените. Стрелката на електрическата фурна, регулирана за печена пуйка, трептеше между „почти“ и „готово“. Скоро пуйката трябваше да се извади. Никола натисна зелено копче, което задейства самонасочваща се антена с чувствително връхче. Тя проникна в пуйката, без да срещне ни най-малко съпротивление, и тутакси стрелката отскочи до степента „готово“. Никола незабавно изключи фурната и пусна нагревателя за чинии.

— Ще бъде ли вкусно? — попита Колин.

— Господинът може да бъде сигурен! — увери го Никола. — Пуйката е идеално калибрована.

— Какво предястие сте направили?

— Боже мой — каза Никола, — този път нищо ново не измислих. Само изкопирах Гуфе.

— Добър специалист сте избрали! — отбеляза Колин. — И кой от трудовете му ще възпроизведете?

— Този от страница шестстотин трийсет и осма от неговата „Готварска книга“. Ще го прочета на господина.

Колин се настани на табуретката със седалка от порест каучук, тапицирана с маслиненозелена коприна, която хармонираше с цвета на стените, а Никола зачете:

— Замесете тесто за подложка. Почистете една голяма змиорка, нарежете я на късове от по три сантиметра. Сложете парчетата змиорка в тенджера и добавете бяло вино, сол, чер пипер, резенчета лук, китка магданоз, мащерка, дафинов лист и половин скилидка чесън за вкус. Не можах да я разполовя съвсем точно — добави Никола, — понеже сатърчето се е изтъпило.

— Ще купим ново — рече Колин.

Никола продължи:

— Сварете змиорката. Извадете я от тенджерата и я поставете в огнеупорен съд. Прецедете през марля, добавете концентриран бульон и задушете на бавен огън, докато водата изври и сосът се сгъсти. Прецедете отново, прибавете към змиорката соса и варете още две минути. Сложете змиорката върху тестената подложка. Направете венец от гъби, подредени с пънчетата нагоре, поръсете в средата хайвер от шаран и залейте с останалия сос.

— Отлично — одобри Колин. — Мисля, че на Шик ще му хареса.

— Нямам честта да познавам господин Шик — каза Никола, — но ако не му хареса, следващия път ще направя нещо друго и така ще мога да определя почти безпогрешно пространствения строеж на неговите вкусове и антивкусове.

— Мда!… — рече Колин. — Оставям ви, Никола. Ще се заема с подреждането на масата.

Той пое обратно по коридора, мина през сервизното помещение и влезе в трапезарията, чиито бледосин килим и бежоворозови стени отморяваха очите.

Стаята с размери приблизително четири на пет метра имаше два прозореца, които гледаха към авеню „Луис Армстронг“. Когато се отваряха, през тях проникваха пролетни аромати, ако навън имаше такива. В ъгъла насреща бе поставена дъбова маса. Две разположени под прав ъгъл пейки заемаха двете й страни, а покрай другите две бяха наредени столове със сини кожени възглавници. Мебелировката на стаята включваше още дълъг и нисък шкаф, който съдържаше мощна уредба с магнетофон и грамофон. Във втори също такъв скрин бяха подредени прашки, чинии, чаши и всякакви други пособия, необходими на цивилизованите хора, за да се нахранят.

Колин избра светлосиня покривка, която хармонираше с килима. Сложи в средата на масата прозрачен съд, пълен с формалин, където два зародиша на пиле сякаш изпълняваха балета „Призракът на розата“ в постановка на Нижински. Наоколо нареди няколко стръка мимоза на ленти: един негов приятел, градинар, ги отглеждаше чрез кръстоска на обикновена топчеста мимоза и захарни пръчки, каквито се продаваха по всички бакалници в близост до училищата. После за всеки сътрапезник постави по две чинии от бял порцелан с инкрустации от прозрачно злато и прибори от алпака, на чиито ажурени дръжки между плексигласови пластинки имаше закрепена по една калинка за талисман. Добави кристални чаши и салфетки, сгънати във вид на свещенически шапки; това му отне доста време. Едва привърши приготовленията, и звънецът се откачи от стената, за да му извести, че Шик е пристигнал.

Колин приглади една несъществуваща гънка на покривката и отиде да отвори.

— Как си? — попита Шик.

— А ти? — откликна Колин. — Дай си шлифера и ела да видиш какво прави Никола.

— За новия готвач ли става дума?

— Да — каза Колин. — Получих го от леля си в замяна на предишния, плюс едно кило белгийско кафе.