Борис Виан - Пяната на дните

„Какво ли ще сготви Никола за вечеря?…“

Всъщност никак не беше чудно, дето Никола и Ализ си приличаха, нали бяха роднини. Ала ето че неусетно бе засегнал отново парливия въпрос.

„Та значи какво ли ще сготви Никола за вечеря?“

„Не знам какво ще сготви за вечеря Никола, който прилича на Ализ…“

„Никола е с единайсет години по-възрастен от Ализ. Излиза, че е на двайсет и девет. Като готвач е много способен. Сигурно ще направи телешко фрикандо.“

Колин наближаваше дома си.

„Цветарниците никога нямат метални ролетки. Никой не краде цветя.“

Това беше донякъде обяснимо. Той откъсна една орхидея, оранжево-сива, с леко повехнали венчелистчета. Тя сияеше със своето пъстроцветие.

„Я виж ти, багрите и са като на мишката с черните мустачки… Вече съм си вкъщи.“

Колин изкачи каменната стълба, застлана с вълнена тъкан. Неговата врата беше със сребристо стъкло и се отваряше със златно ключе.

— При мен, верни мои слуги!… Ето ме отново у дома!…

Той метна шлифера си на един стол и отиде при Никола.

— Фрикандо ли готвите за вечеря, Никола? — попита Колин.

— Боже мой, не — заяви Никола. — Господинът не ме беше предупредил, така че имах други планове.

— Защо, по дяволите, непрекъснато ми говорите в трето лице? — рече Колин.

— Ако господинът разреши да му разкрия основанията си, бих казал, че според мен известна фамилиарност е допустима само тогава, когато хората са запазили еднакви задръжки, а в случая подобно нещо няма.

— Държите се надменно — заяви Колин.

— Самочувствието ми отговаря на моето положение, господине — отвърна Никола, — не би трябвало да ме упреквате.

— Разбира се — рече Колин, — но бих искал да не се държите тъй сдържано.

— Храня към господина искрена, макар и прикрита симпатия — сподели Никола.

— Аз съм горд и щастлив, че е така, Никола, и ви отвръщам със същото. Е, какво ще направите за вечеря?

— Ще остана верен на традицията на Гуфе и ще стъкмя наденичка по островитянски с дъхаво порто.

— И как се приготвя това? — попита Колин.

— По следния начин: взимате една наденичка и я одирате въпреки писъците й. Запазвате кожицата. Набождате наденичката с късчета месо от щипци на омар, запържени само за секунда във вряло масло. Слагате я в тънкостенна тенджера под налягане, пълна с лед. Засилвате огъня и в свободното пространство подреждате с вкус кръгли питки от оризово тесто. Когато наденичката изпъшка дълбоко, дръпвате я от огъня и я заливате с висококачествено порто. Разбърквате гозбата с платинена шпатула. Намазвате с мазнина една тава, след което я прибирате, за да не ръждяса. Преди да поднесете блюдото, приготвяте глазура от четвърт литър мляко и пакетче литиев окис. Гарнирате с ориз, сервирате и си отивате.

— Нямам думи — заяви Колин. — Гуфе е бил забележителен човек. Кажете ми, Никола, ще ми излезе ли утре пъпка на носа?

Никола погледна цивката на Колин и отговори отрицателно.

— Докато сме си на думата, знаете ли как се танцува лудисон?

— Не съм напреднал повече от кълчикрак в стил „Боасие“ и от трамонтана, които излязоха на мода преди шест месеца в Ньойи — отвърна Никола, — и не владея добре лудисона, от който знам само някои елементарни стъпки.

— Мислите ли — попита Колин, — че с един урок човек може да добие необходимата техника?

— Сигурно — рече Никола. — В общи линии не е сложно. Трябва само да не правите груби грешки и да не проявявате лош вкус. Като например да танцувате лудисон в ритъма на буги-вуги.

— Това грешка ли ще е?

— По-скоро проява на лош вкус.

Никола остави на масата грейпфрута, който беше оскубал по време на разговора, и си изми ръцете със студена вода.

— Бързате ли? — осведоми се Колин.

— О, не, господине — отговори Никола, — кухненската апаратура е пусната в действие.

— В такъв случай ще ви бъда задължен, ако ми покажете основните стъпки на лудисона — каза Колин. — Елате в хола, ще пусна някоя плоча.

— Препоръчвам на господина някое парче от рода на „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън или „Концерт за Джони Ходжис“… — заяви Никола. — В Америка такава музика бива moody 1 1 Печален (англ.) — Б.пр. или sultry 2 2 Жарък (англ.) — Б.пр. .

— Принципът на лудисона — заобяснява Никола — вероятно е ясен на господина: той почива върху поддържането на интерференция между два напълно синхронни източника на трептения.

— Нямах представа, че е нужно да се прибягва до тъй съвременни теории във физиката — учуди се Колин.