Борис Виан - Пяната на дните

— В дадения случай е така — каза Никола. — Партньорите стоят на съвсем малко разстояние един от друг и придават на телата си вълнообразното движение на ритъма на музиката.

— Нима? — възкликна Колин, леко обезпокоен.

— По този начин се образува система от статични вълни, предполагащи, както в акустиката, възли и издутини, което в голяма степен допринася за изграждането на атмосфера в танцувалния салон.

— Сигурно… — промърмори Колин.

— Професионалистите в лудисона — продължи Никола — успяват понякога да създадат допълнителни източници на паразитни вълни, като поотделно и синхронно вибрират с някои от крайниците си. Няма да се задълбочавам и ще се опитам да покажа на господина как се танцува.

Както го беше посъветвал Никола, Колин избра „Клое“ и постави плочата на грамофона. Внимателно положи връхчето на иглата в първата бразда и се загледа в Никола, който започна да вибрира.

— Господинът почти успя! — каза Никола. — Още малко усилие…

— Но защо музиката трябва да е бавна? — попита Колин, плувнал в пот. — Така е по-трудно.

— Има си причина — заяви Никола. — По принцип партньорите поддържат средно разстояние помежду си. При бавна музика е възможно да се регулира извиването по такъв начин, че постоянният неподвижен източник да се намира по средата на телата им: тогава главата и ходилата са подвижни. Така е на теория. Ала за жалост има случаи, когато някои безсъвестни хора танцуват лудисона като негрите, със забързан ритъм.

— Тоест? — попита Колин.

— Тоест с един подвижен източник в краката, един в главата и за нещастие с допълнителен среден подвижен източник в областта на таза. Неподвижните точки, или псевдоставите, са гръдната кост и колената.

Колин се изчерви.

— Разбирам — промълви той.

— Право да си кажа, при буги-вуги колкото музиката става по-завладяваща, толкова танцът изглежда по-неприличен — заключи Никола.

Колин се умисли.

— Къде сте научили лудисона? — попита той Никола.

— Племенницата ми ме научи… — каза Никола. — Изградих цялата теория на лудисона в разговори със зет си. Както господинът навярно знае, той е член на Академията и лесно схвана метода. Дори сподели пред мен, че сам се е занимавал с това преди деветнайсет години…

— Племенницата ви на осемнайсет години ли е? — осведоми се Колин.

— И три месеца… — поясни Никола. — Ако господинът няма повече нужда от мен, ще се върна в кухнята да следя положението.

— Добре, Никола, благодаря ви — рече Колин, сваляйки плочата, която току-що беше свършила.

Ще си сложа бежовия костюм, синята риза, вратовръзката в бежово и червено, велурените обувки с тегели и червенобежови чорапи.

Първо ще се измия, после ще се обръсна и ще направя оглед на вида си.

Ще отида в кухнята и ще попитам Никола:

„Никола, искате ли да дойдете с мен на танци?“

— О, Боже — каза Никола, — ако господинът настоява, ще дойда, но ако ли не, бих се радвал да отхвърля някои задачи, които са повече от спешни.

— Никола, ще бъде ли недискретно, ако ви помоля за по-обстойни обяснения?

— Аз съм председател на философския кръжец на прислугата в нашия жилищен район, вследствие на което съм задължен да спазвам известна дисциплина, що се отнася до присъствието ми на сбирките — заяви Никола.

— Не смея да ви попитам каква ще е темата на днешната ви сбирка…

— Ще обсъждаме въпроса за ангажираността. Правим съпоставка между ангажираността според теориите на Жан-Сол Партр, военната служба в колониалните войски и между ангажирането — или ангарията — на прислужници от частни лица.

— Това би било интересно за Шик! — каза Колин.

— За съжаление — рече Никола — клубът е труднодостъпен. Господин Шик няма да бъде приет за негов член. Само прислужници…

— Никола — попита Колин, — защо постоянно използвате множествено число?

— Господинът несъмнено ще забележи, че думата „прислужник“ е безобидна, докато „прислужница“ носи известно агресивно звучене.

— Имате право, Никола. Според вас ще срещна ли днес сродна душа? Трябва ми една сродна душа от типа на вашата племенница…

— Господинът греши, като мисли за племенницата ми — заяви Никола, — понеже от последните събития ясно пролича, че господин Шик пръв се е насочил към нея.

— Но, Никола — промълви Колин, — толкова ми се иска да се влюбя…

От чучурчето на чайника се издигна тънка струйка пара и Никола отиде да отвори входната врата. Портиерът предаде две писма.