Борис Виан - Пяната на дните

— Не искам да ги виждам… Не, не искам да ги виждам… Дразнят ме…

Колин пресече улицата. Двама влюбени се целуваха в един вход.

Той затвори очи и побягна.

Отвори ги много бързо, тъй като зад клепачите му се беше настанила тълпа момичета и заради нея можеше да обърка пътя. Сега пред него вървеше някаква девойка. Виждаха се бели крака в ботушки от бяла овнешка кожа, палто от посърнал пандур и кръгла шапчица от същата материя. Палтото правеше раменете й да изглеждат широки и танцуваше около нея.

— Искам да я задмина. Искам да видя лицето й…

Задмина я и заплака. Тя беше на поне петдесет и девет години. Седна на бордюра и продължи да плаче. Това доста го облекчаваше. Сълзите му замръзваха с лек пукот и се разтрошаваха върху гладкия гранит на тротоара.

След пет минути забеляза, че се намира пред дома на Изис Понтозан. Две момичета минаха покрай него и влязоха в преддверието на сградата.

Сърцето му набъбна донемайкъде, олекна, повдигна го над земята и той влезе след девойките.

Глъчката от приема у родителите на Изис се чуваше още от първия етаж. Стълбището трикратно се извиваше около оста си и усилваше шума в шахтата като преградки на цилиндричен резонатор на виброфон. Колин се качваше, забил нос в токчетата на двете момичета. Хубави заздравени токчета от светъл найлон, обувки от фина кожа и деликатни глезени. А по-нагоре се виждаха ръбовете на чорапите им, леко набърчени, подобни на гъсеници, и задните вдлъбнатинки при коленните стави. Колин се спря и изостана с две стъпала. Сега виждаше горната част на чорапите на момичето отляво, мрежестата материя на двойната плетка и матовата белота на бедрата. Другото момиче бе с пола на пригладени плисета, която не даваше възможност за такова развлечение, но под палтото от бобър ханшът беше по-кръшен, отколкото на нейната спътница, и се извиваше в поредица от чупки. От благоприличие Колин сведе поглед към краката й: видя, че те спират на втория етаж.

Той последва двете момичета, на които отвори прислужница.

— Добър ден, Колин — каза Изис. — Как сте? — Той я прегърна и целуна близо до косите. Тя ухаеше приятно.

— Не аз имам рожден ден! — запротестира Изис. — Рожденикът е Дюпон!…

— Къде е Дюпон да му честитя?…

— Ужасна история — рече Изис. — Тази сутрин го заведохме да го подстрижат, за да е хубав. Изкъпахме го, нагласихме го за случая, а в два часа трима от неговите приятели довтасаха с някаква отвратителна торба кокали и го отведоха. Сигурно ще се върне в гнусен вид!…

— Все пак нали има рожден ден? — отбеляза Колин.

През процепа на двукрилата врата той виждаше момчета и момичета. Една дузина танцуваха. Повечето стояха прави едни до други, по двойки от еднакъв пол. Сключили ръце зад гърба, те с неубеден вид разменяха неубедителни впечатления.

— Свалете си палтото — каза Изис. — Елате, ще ви заведа в мъжката гардеробна.

Той я последва, разминавайки се с две други момичета, които се връщаха от стаята на Изис, превърната в женска гардеробна: оттам долитаха звуци на чанти и пудриери. От тавана висяха железни куки, взети назаем от месаря, а за да попълни украсата, Изис освен това бе поставила две добре одрани овчи глави, които се усмихваха в двата края.

Мъжката гардеробна беше в кабинета на Изисиния баща. За целта го бяха опразнили от мебелите. Човек хвърляше връхната си дреха направо на пода, и толкоз. Така стори и Колин, а след това се поспря пред едно огледало.

— Хайде, елате — каза нетърпеливо Изис. — Ще ви представя на очарователни момичета.

Той я хвана за китките и я привлече към себе си.

— Имате много хубава рокля — заяви.

Беше съвсем семпла рокля от светлозелен вълнен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, а на гърба — с решетка от ковано желязо вместо платка.

— Наистина ли ви харесва? — попита Изис.

— Много е хубава — отвърна Колин. — Може ли човек да провре ръка през решетката, без да го ухапе нещо?

— Не е сигурно — каза Изис.

Тя се отдръпна, хвана Колин за ръка и го поведе към средоточието на потилнята. Сблъскаха се с двама новодошли от острия пол, хлъзнаха се на завоя на коридора, минаха през вратата на трапезарията и се присъединиха към централното ядро.

— Виж ти! — възкликна Колин. — Ализ и Шик са вече тук?

— Да — рече Изис, — елате да ви представя на гостите…

Половината от момичетата действително бяха представителни. Една от тях носеше вълнена рокля от светлозелен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, и с особена платка на гърба.